Начало / Интервюта / Проф. Цветан Ракьовски: Наградата „Хеликон” дава път на таланта

Проф. Цветан Ракьовски: Наградата „Хеликон” дава път на таланта

Цветан Ракьовски е роден през 1959 г. в Габрово. Завършва специалност Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. До 1992 г. работи в Национална Априловска гимназия в Габрово, а от 1993 г. е преподавател по Теория на литературата в ЮЗУ “Н. Рилски” в Благоевград. Доцент от 1999 г., доктор на филологическите науки от 2004 г., професор от 2006 г. Има над сто публикации по проблеми, свързани с теорията на текста, хоризонтите на рецепцията, жанра и др. В момента е ръководител на катедрата по Литература към Филологическия факултет на ЮЗУ “Н. Рилски” в Благоевград.
Автор е на книгите: „Паратекстът на литературната творба“ (1997), „П. Яворов и българските поетически силуети“ (1998), „Българските контексти в литературата“ (1999), „Отвъд каноните. Носталгиите на високата българска литература“ (2001), „Образи на българската памет. Историята, поборниците, записките“ (2004), „След края на класиката. “Двойник” на Достоевски и “Египетска марка” на О. Манделщам“ (2006). Председател на журито на наградата „Хеликон” за 2009 г.

 

По цял свят се дават стотици литературни награди годишно, с които се подкрепят пишещите хора. Какво е положението в България на този фон?
– Според мен не количеството на институции и журита е важно. Защото всяка година в България се раздават почти дузина литературни награди, обаче това не е рефлекс на високото качество, с който литературата (авторите) реагира. Важно в случая е кой обявява конкурса, с каква цел номинира. Ето защо „Хеликон” се превърна от верига книжарници в културната институция, която има смелостта да свърже внимателно пазара с интелектуалния интерес на читателя.

Споменатите международни награди имат сериозен финансов фонд, който позволява на писателите спокойно да живеят, докато напишат следващата сикнига. Защо в България не е така?
– Този въпрос е лесен! Първо, причината е в тиража. Представете си как Аравинд Адига (индиец) публикува „Белият тигър” в тираж 60 хиляди, разпродаден за 4 месеца, а след това допечатка от още 83 хиляди. При един нормален договор с издателя той може да пори романовата нива спокойно почти 3 години. Второ, забелязвам как в последните десетина (че и повече години) българският автор пише, заслепен от темата за тоталитарното си минало. Струва ми се, че т. нар. „романи на/за прехода” вече се превръщат в банално четиво, защото сюжетът е един и бързо се клишира.

Кой трябва да е инициаторът в поощряването и финансирането на добрите автори – държавата, частни субекти, фондации, или браншови сдружения?
– Ще започна от края. В никакъв случай инициатор за финансиране на добри автори не бива да бъде браншова организация. Нито пък държавата. Защото рискът някой да тотализира функциите в тези случаи е голям. Инициатор трябва да бъде, казах го по-горе, частна институция, каквато е „Хеликон”.

Може ли икономическата криза, в която България пребивава повече от двадесет години, да бъде оправдание за натикването в ъгъла на изкуство и в частност на литературата?
– Може, зависи от гледната точка, с която искаме да оправдаем липсите.

Смятате ли, че липсата на достатъчни финансови стимули е причина затова в страната да се пишат и издават малко на брой качествени произведения?
– Мисля, че от няколко години насам се издават добро количество достойни заглавия. Само че степента на публичност е ниска. И – за съжаление – криворазбраната цивилизованост на доста писатели и критици, които пребивават в столицата. Наскоро чух подобно остракистко мнение за Галин Никифоров – бил от провинцията, видите ли, а нещата стават в София. Пълни глупости.

Наградата „Хеликон” е почти единствената, която оцеля през последните десет години. Смятате ли, че тя успя да отсее качествените български писатели?
– Да, убеден съм! Самият акт, че през годините бяха номинирани автори като Р. Парушев, Г. Никифоров, Р. Ташева, Хр. Карастоянов, З. Карабашлиев, К. Терзийски, М. Русков, В. Георгиев е достатъчен да смятам, че „Хеликон” оразличава качествената проза. И дава път на таланта.

Кое беше най-голямото откритие на наградата „Хеликон” през тези 10 години?
– Лично за мен откритията бяха две – Захари Карабашлиев и Росица Ташева.

А от всички победители коя книга за Вас лично беше най-добрата?
– „Колкото до шотландеца” на Росица Ташева. И то защото тя спокойно излиза от канона на романите за прехода, позволява на езика на романа да се държи иронично, да играе с читателя.

Каква е ролята на тази награда за литературата, която се пише днес?
– Днес, да разбирам в 2011 г., нали? Наградата не е бонус – нито за автора, нито за издателството. Наградата е самооблащаване, което не е лошо. Премията гъделичка самолюбието, тайничко нашепва на автора, че неговите собствени сюжети, страхове, мании, личностни преживелици, дори неговото въображение си струват, имат цена.

Има писатели, които не са получили наградата и я критикуват като необективна. Как мислите Вие, така ли е?
– Всеки, който е останал извън декемврийската вечер на връчване на наградата, има право да смята, че е ощетен. Защото номинациите открояват наистина добри автори. Трябва обаче да победи един. Лошо е, че вкарахме литературата в състезателни полоси, но нищо по-добро не е измислено, за да се пришпорва и интересът на читателя, и въображението на автора.

Когато бяхте член на журито й, сте изчели десетки белетристични произведения. Бисерите ли преобладаваха, или плявата?
– Второто. Защото талантът трудно се разделя от графоманията. И за това вина имат издателствата. Дано не греша, но комай няма издателство, което да поддържа дежурен редактор, нещо като оценител или вътрешен рецензент.

Почти тоталната липса на истинска литературна критика влияе ли на качеството на съвременната българска литература?
– Едва ли! Но за да я няма литературната критика, причината е в липсата на периодика, на достатъчен брой литературни вестници, списания, които да поддържат рубрика „преглед”. Рецензирането на литература е трудоемка и отговорна работа. Точно „работа”, която трябва да свърши най-важното – да препоръча, да отхвърли, да прелъстява…

Интервюто взе Румен Василев

Свързани заглавия
Наградата „Хеликон“ ще бъде връчена на 15 декември

Журито обяви есенните номинации за наградата „Хеликон”Журито обяви есенните номинации за наградата „Хеликон”

Журито на наградата “Хеликон” обяви летните номинации
„Животът не е за всеки“, „Деград“ и „Къщата на клоуните“ номинирани за награда „Хеликон”
За шести път наградата „Цветето на Хеликон“
„Нашингтон”, „Конспиратори” и „Дишащия хълм” са зимните номинации за наградата „Хеликон”
Росица Ташева със „Златния орел“ на „Хеликон“

 

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.