Начало / Колонката на... / Телевизорът – враг номер 1 на четенето

Телевизорът – враг номер 1 на четенето

dsc_0113-1-e1474377348780-300x268Николай ФЕНЕРСКИ

Някои наричат негледането на телевизор мода. Нещо като хипстърия, която е новата хипария. Нещо като веганство за очите. Не съм съгласен. Просто вече не живеем в спокойствието на 20 век и се налага сами да си слагаме граници, когато усетим, че нещо ни причинява дискомфорт. Вид душевна хигиена. Вие зъбите миете ли си? Същото е. Да откажеш телевизора е по-трудно, отколкото да откажеш цигарите, но носи също толкова ползи за организма. В къща, в която не се гледа телевизор, има нормални семейни вечерни разговори, има съзерцание и мир, забелязваш близките си, дишаш равномерно, не се нервиш, не слушаш на коя кога точно ù е дошъл мензисът и кой чичак е спал лошо, щото е трябвало да става през нощта, понеже простатата му алармирала. Обаче, нали се сещате, върху телевизорите няма да сложат лепенки с пробит мозък и надпис – гледането на телевизор предизвиква дупки в мозъка. Щото по цигарите всекакви гнусотии вече се наблюдават. Но на онези с медиите вие сте им нужни, те от вас заработват по някой левец да имат за зимата. И играта загрубява напоследък със страшна сила.

Не знам какви са месечните такси за няколкостотин канала, сигурно не е скъпо, но и кой може да гледа всички канали наведнъж? За мен това е най-големият проблем. Има телевизори с памет, ще си запаметя едно, докато гледам друго, после ще си пусна записаното, обаче те постоянно дават неща, които човек иска да гледа и нямат свършване, 24 часа интересни и забавни програми, аз кога да живея, ако и телевизор трябва да гледам? И ако разбирам донякъде ония, дето са си пуснали нонстоп за фон народна музика, лов и риболов, исторически прегледи, а понякога и нагледна анатомия на хомо сапиенсите, понеже това са тематични забавления с определена цел, то никак не мога да разбера другите, дето тревожат умовете си с половинчасовите реклами на българските канали, техните безумни параноични новини или сутрешните им блокове, които всеки ден въртят едни и същи муцуни, опротивели дотам на публиката, че вече дори позиви за повръщане не предизвикват.

Преди, като преподавах литература в даскало, казвах на учениците, че литературата не е учебен предмет, а средство за естетическа наслада, източник на забавление за ума, който води до по-богато въображение, по-широки хоризонти пред погледа – някои от тях ме разбираха. Повечето продължаваха да сядат пред пароструйката на дисни ченъл или бигбрадър, да отварят черепите си и да предоставят мозъците си доброволно за поливане. Тогава разбрах, че няма по-голям враг за човека от самия човек. Много често за детето няма по-голям враг от родителя му, който му е инсталирал телевизор във всяка стая, за да му задържа вниманието, понеже иначе самият родител ще трябва да се посвети лично на своето чедо, да му отдели от скъпоценното си време, но това изисква усилие, а е много по-лесно да караш по инерция и без съпротивления, а един ден се учудва и казва – ама къде сбърках, уж всичко му дадох? Не, най-важното си пропуснал да му дадеш, мой човек. Пропуснал си да му дадеш себе си. Когато детето замести родителя с телевизора, когато родителите заместят разговорите с телевизора, пропадането е просто въпрос на време.

Обаче няма да е справедливо, ако не обърна страницата и не изрека и другата истина докрай. Далече съм от мисълта за цензура, но ако СЕМ има за задача да следи само за конкретни прояви на политическа некоректност, значи е една напълно излишна институция. И ако държавната администрация на Република България има и най-малък сантимент спрямо хората, които я хранят, и най-нищожно усещане за съдбовност, политиката за възпитание на децата ще стане първи приоритет. Ако някой ден това бездушие спре и под натиска на държавата българските телевизии започнат да говорят на нормален език, ако превърнат агресията си в спокойствие, ако заменят ония втръснали на всички ни „випове“ с по-обикновени и непознати лица… Но да ви кажа ли честно – не го вярвам.

Един приятел твърди, че промивката на мозъци в интернет е даже по-страшна от телевизионната, но смятам, че звукът и образът на интернет нападат по-слабо, възприятията ни не са толкова задръстени там и в браузърите има приставки за спиране на рекламите. Фейсбоклукът е друга ужасяваща платформа за атомизиране на човека, но телевизорите бяха първи и все още държат първенството в страшното състезание. Някак си е срамно сред няколкомилионната потенциална аудитория у нас читателите да са едва няколко десетки хиляди, повечето четящи исторически и любовни книги. (А трима четат дори поезия… Да припомня.) И по-малката по население Словакия ни бие по тия показатели.

Бизнесът с книгите ще продължи, но, за съжаление, ще се продават предимно неща от калибъра на Е. Конрад, на когото пожелавам един ден да стане сериозен писател, понеже носи голяма отговорност и не бива името на човека да е по-голямо от него самия. Там някъде може би е заровено кучето – популярните имена да вземат да проявят в един момент съвестта си (ако я имат) и да не се страхуват, че продажбите ще намалеят. Вярвайте ми, читателите се нуждаят и от истински и сериозни теми.

Прочетете още

xfenersky-300x221-1-300x221-300x221.jpg.pagespeed.ic._v0APchfa9

Изток – запад (втора серия)

Это не мои люди, рече момичето със сините очи и русата коса на рецепцията на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *