Начало / Интервюта / Българските книжарници вече могат да се сравняват с чешките

Българските книжарници вече могат да се сравняват с чешките

36722_401970572601_7809242_n

Десислава Вилимовска го отбелязва уверено, макар че добавя още нещо важно: в Чехия книжарниците винаги са пълни с хора, не само по Коледа…
Деси живее в Прага, а мечтата й е да се занимава с преводи. Наскоро спечели и един престижен конкурс – за начинаещи преводачи на името на Сузане Рот. Това стана причина да си поговорим с нея за чешката литература, пък и за преводите изобщо.

– Как реши да участваш в този конкурс? На всичко отгоре той е за начинаещи преводачи от чешки – език, който рядко получава шанс у нас от издатели и книжари?
– Исках да участвам в конкурса още когато възникна преди две години, но така се случи, че все имаше нещо друго, с което да се занимавам в конкретния момент, а не ми се искаше да изпратя набързо направен и вероятно не особено качествен превод. Миналата година обаче реших, че вече е крайно време да се включа в конкурса. Желанието ми беше преди всичко сама за себе си да си отговоря на въпроса, дали имам достатъчно умения да превеждам художествена литература. А чешкият език за мене изобщо не е малък – това все пак е езикът на Храбал и Кундера (поне в първите му произведения) :-) Всъщност чешкият език е голямата ми филологическа страст, заради която престоят ми в Университета се удължи с пет години (през 2012 г. завърших Славянска филология като второ висше образование).
– Зарадва ли те новината, че печелиш? Какво си каза?
– Тъй като в момента живея в Прага, присъствах на обявяването на резултатите виртуално – организаторите от Чешкия център осигуриха връзка през Скайп, за което съм им благодарна. Беше хубаво да споделя вълнението и на другите участници, макар и отдалеч, и да чуя ценните коментари на журито, свързани с конкретните решения, които бяха избрали различните участници при превода на текста. Когато разбрах, че моят текст е бил оценен като достоен за наградата, много се зарадвах. Честно казано, надявах се да съм се справила добре с превода, но след няколко години далеч от филологическите занимания ми се струваше, че вероятно съм поизгубила езиковия си усет. Тогава си казах, че може би си струва да се опитам да сбъдна мечтата си и да започна да превеждам художествена литература от чешки език. Зная обаче, че има още много какво да уча по отношение на превода. Надявам се това да е един дълъг път, който все още ми предстои.
– Една такава награда оценка за качествата на преводача ли е, или за нивото на самата книга?
– Според мене и на двете. Мисля си, че добрият превод възниква, когато между преводача и книгата, която той превежда, се осъществи специална връзка, когато (може би малко преувеличено казано) преводачът се влюби в текста, върху който работи. Това рядко се случва с лошо написаните книги. Разбира се, и уменията на преводача имат голямо значение. Няма нищо по-тъжно от лош превод на стойностно произведение.
Колкото до тазгодишния откъс за превод, той беше от романа на Анна Болава „В тъмното“, както аз работно си превеждам оригиналното чешко заглавие „Do tmy“ – книга, която притежава безспорни литературни достойнства и неслучайно спечели престижната чешка награда „Magnesia Litera“ за проза през 2016 г.

img_9213
– Всъщност техническа или творческа част от подготовката на книгата за печат е преводът? Какво мислиш ти?
– Когато говорим за поезия, безспорно преводът е и творчество. По отношение на прозата това също важи, макар и може би в не толкова голяма степен. Има един аспект от превода, който не бих нарекла технически, а по-скоро филологически – много добро познаване на граматическата система на езика, от който се превежда, осъзнаване по какво тя си прилича и се различава от тази на езика, на който се превежда, познаване на установената практика за транслитерация на имената например и т.н. Но освен това познание за езика в детайли според мене има и още две важни условия, които добрият преводач трябва да притежава – езиков усет и въображение. Именно те правят от превода изкуство.
– У нас излизат сигурно стотина заглавия седмично, огромна част от които са чуждоезични. Възможно ли е преводът на всички да е добър? И кога си склонна да приемеш компромиси в качеството му?
– Възможно е, стига да има достатъчно добри преводачи от и на всички езици :-). Това, разбира се, е идеалното състояние, което както знаем, невинаги отговаря на действителността. Надявам се обаче, че издателите стават все по-претенциозни при избора на преводачи и на текстове, които да публикуват.
Аз самата правя компромиси в качеството на превода, когато става въпрос за книга, която не мога да прочета по друг начин, освен в този конкретен превод, например ако не владея езика, на който е написана, или нямам време или възможност да я издирвам в превод на други езици. Лошият превод обаче винаги оставя горчив привкус у читателя. За щастие в последно време не съм попадала на книга, която да е наистина лошо преведена и това да си личи и за читател, който не познава оригинала.

img_7467
– В това отношение как изглеждат чешките книжарници? По-различни ли са от нашите?
– Мисля, че през последните години българските книжарници добиха доста модерен облик и могат достойно да се сравняват с чешките. Разликата може би е в това, че чешките книжарници обикновено не са място, на което само се продават книги, но и място, където човек може да пообщува с книгите, да поседне, да прелисти и да реши дали да си купи конкретното заглавие. Това, което много ми харесва в чешките книжарници, е, че в много от тях има т.нар. литературни кафенета, където човек може да си почете с чаша чай в ръка или да поговори с приятел, заобиколен от книги. Там се правят и премиери на книги, срещи с читатели, въобще това е място, където литературата присъства под различни форми. В българските книжарници (или поне в тези, които съм посещавала наскоро) пространството на литературното кафене обикновено липсва. Другата разлика е, че чешките книжарници обикновено са пълни с хора и то не само по Коледа, когато сред подаръците под елхата хората обикновено намират поне по една книга. Хубаво е да виждаш хора с книга в ръка – независимо дали в България, или в Чехия.
– Кои книги си мечтаеш да преведеш? Имаш ли си любими чешки творби?
– Когато прочетох романа на Анна Болава, бях толкова вдъхновена от него, че „ме засърбяха ръцете“ да го облека в български думи. Странно е за обяснение, нещо като литературна любов от пръв поглед. За съжаление се оказа, че тази мечта вероятно няма да се сбъдне, затова сега търся друго заглавие, което да ме вдъхнови за превод. Често обаче се оказва, че избраната от мене книга вече е преведена на български или е в процес на превод. Това обаче е хубаво – най-сетне съвременната чешка литература присъства по-осезаемо на българския книжен пазар. В момента проучвам дали са свободни правата на романа „Грандхотел“ от Ярослав Рудиш. Стискайте ми палци да намеря и издател, когото да заинтригувам с романа :-)
– И накрая, напиши ни любима реплика, кратък цитат от книгата, с която спечели – нещо, което те впечатли и което разкрива силата на произведението!
– Изключително силен е финалът на книгата, но за разбирането му е необходим по-широк контекст, затова ще цитирам нещо друго, знаково за романа, което разкрива отношението на главната героиня към природата:

Стволът на липата, в който е биело сърцето й, е разполовен от огъня. „Бедничката“, прошепвам и приклякам до нея. Не зная дали тази горда стара дама изобщо иска съчувствие, но въпреки това с дясната си ръка я докосвам и внимателно погалвам кората й. Тя е изстинала и мокра. И отвътре, на онези черни места. Милвам я. Не бях при нея, когато това се е случило, но сега съм тук, хапя устните си и ужасно много искам още да ме чува. Поне мъничко, отдалеч, например като бучене под водата. Слънцето залязва, а природата потъмнява и утихва.

Интервю на Краси Проданов

Прочетете още

ee56dcaac214b5044a4f36f61b1a9501

Чехът, който преобърна представите за детска книга

За един необикновен художник, чиито книжки може би и вие сте разгръщали като деца, разказва …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *