Начало / Критика / Поезия като наркотик за ума и сърцето

Поезия като наркотик за ума и сърцето

174171_b

Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе

„Митология на съня” на Влада Урошевич е една от най-въздействащите и впечатляващи поетични книги, които съм чела.
Влюбих се в поезията му, заради свободата, която носи.
Тук няма граници, стереотипи и предразсъдъци.
Тук думите са насъщни.
Има игра – виртуозна игра между слово и смисъл, които деликатно докосват подсъзнанието.
Докато четеш, нещо красиво, тайнствено, непознато и страшно се събужда дълбоко в теб. Опитваш се да анализираш всичко това, но е невъзможно. Само в поезията на Влада Урошевич всичко, всичко е възможно: в плодовете се крият звезди, птиците имат листа вместо крила, хората имат сън вместо дом…

Тя действа като наркотик за ума и сърцето. И не можеш да спреш да четеш, не можеш да спреш да вземаш ежедневната доза. И с всяко препрочитане ставаш все по-пристрастен към нея.
Тук сънят е начин на живот, а сънищата – единствената истина.

„Огромно” е дума, която е твърде тясна, за да опише въображението, с което са написани тези сюрреалистични стихове – по-реални от действителността, която те заобикаля.

Другото уникално нещо в книгата са колажите, направени от самия автор – риби, хора, музикални инструменти, птици, насекоми…
И разбира се, преводаческият труд на Роман Кисьов, който умело е успял да подбере и преведе стихотворенията така, че да се получи чудото „Митология на съня”.

 

Какво е искал да каже поетът с това стихотворение

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че стихотворението не е стихотворение
а гора Че листът хартия е мълния
и че моливът на масата
става рудник на въглен
всяка вечер

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че вечерта не е вечер
а потоп в който тънат къщи
Че къщите са гнезда
и че жената става птица
когато пада

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че птицата не е птица
а цвят хвърлен в небето
Че небето е капка вода
и че реката е животно
което пълзи вместо да тече

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че животното не е животно
а облак който плава над море
Че морето е хоризонт който спи
и че може да го събуди
само остров или ледник

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че ледникът не е ледник
а прозорец който гледа към вселената
Че вселената е дете
а земята в неговите ръце
е разпукан кестен печен на зимна жар

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че кестенът е земя
Земята – животно Животното – къща
Къщата – рудник Рудникът – молив
Моливът – слово а словото – мъдрец
когото значенията излизат да посрещнат

Превод: Роман Кисьов

Прочетете още

petya_dubarova_snimka

ПЕТЯ ДУБАРОВА: Добра по душа, талантлива в сърцето

Едно момиче празнува днес – пак има рожден ден и пак ще си остане на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *