Начало / Критика / Поезия като наркотик за ума и сърцето

Поезия като наркотик за ума и сърцето

174171_b

Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе

„Митология на съня” на Влада Урошевич е една от най-въздействащите и впечатляващи поетични книги, които съм чела.
Влюбих се в поезията му, заради свободата, която носи.
Тук няма граници, стереотипи и предразсъдъци.
Тук думите са насъщни.
Има игра – виртуозна игра между слово и смисъл, които деликатно докосват подсъзнанието.
Докато четеш, нещо красиво, тайнствено, непознато и страшно се събужда дълбоко в теб. Опитваш се да анализираш всичко това, но е невъзможно. Само в поезията на Влада Урошевич всичко, всичко е възможно: в плодовете се крият звезди, птиците имат листа вместо крила, хората имат сън вместо дом…

Тя действа като наркотик за ума и сърцето. И не можеш да спреш да четеш, не можеш да спреш да вземаш ежедневната доза. И с всяко препрочитане ставаш все по-пристрастен към нея.
Тук сънят е начин на живот, а сънищата – единствената истина.

„Огромно” е дума, която е твърде тясна, за да опише въображението, с което са написани тези сюрреалистични стихове – по-реални от действителността, която те заобикаля.

Другото уникално нещо в книгата са колажите, направени от самия автор – риби, хора, музикални инструменти, птици, насекоми…
И разбира се, преводаческият труд на Роман Кисьов, който умело е успял да подбере и преведе стихотворенията така, че да се получи чудото „Митология на съня”.

 

Какво е искал да каже поетът с това стихотворение

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че стихотворението не е стихотворение
а гора Че листът хартия е мълния
и че моливът на масата
става рудник на въглен
всяка вечер

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че вечерта не е вечер
а потоп в който тънат къщи
Че къщите са гнезда
и че жената става птица
когато пада

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че птицата не е птица
а цвят хвърлен в небето
Че небето е капка вода
и че реката е животно
което пълзи вместо да тече

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че животното не е животно
а облак който плава над море
Че морето е хоризонт който спи
и че може да го събуди
само остров или ледник

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че ледникът не е ледник
а прозорец който гледа към вселената
Че вселената е дете
а земята в неговите ръце
е разпукан кестен печен на зимна жар

Какво е искал всъщност да каже поетът?
Че кестенът е земя
Земята – животно Животното – къща
Къщата – рудник Рудникът – молив
Моливът – слово а словото – мъдрец
когото значенията излизат да посрещнат

Превод: Роман Кисьов

Прочетете още

Luiz2

Заглъхна завинаги ангелската Луиз Глик

Поетесата почина на 80 Родена през 1943-а, тя носеше и етикета на най-голяма съвременна американска …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...