Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе
„Крака на костенурка” е една от най-забавните и остроумни книги за важните неща от живота. На пръв поглед това е автобиографичен роман на Николай Грозни – българин, джаз пианист, който отива да учи в САЩ. Неудовлетворението го кара да предприеме пътуване към Индия, където се замонашва и прекарва няколко години в Дарамсала.
След по-нататъшно задълбочено четене, разбираш, че това е нещо повече от нечия история. „Крака на костенурка” е пътепис, социален роман, приключенски роман и книга, чрез която всеки, който си задава редовните въпроси за живота и неговия смисъл, ще спре да пита, ако не завинаги, то поне за известно време. Най-същественото е, че ще се посмее на героите и ще се надсмее на себе си.
Забавлението е гарантирано с Вини, Цар, Лодро Чосанг, Ани Дауа, геше Яма Цетен в среда като Индия, където всеки ден е истинско предизвикателство и като че ли е по-трудно да останеш жив, отколкото да постигнеш просветление.
Но не си мислете, че ще минете само с купона и играта на шах.
Тук има търсене, риск, осъзнаване, приятелство, будизъм. И освобождение.
Заради вникването в едно много различно, лежерно и лишено от притеснения битие, което се е изродило в нелечим мързел.
Факт е, че ние хората често си задаваме въпросите, но рядко предприемаме нещо, за да им отговорим както трябва. Е, „Крака на костенурка”е подобаващ отговор на едно човешко търсене.
Смешна книга за сериозните неща от живота или сериозна книга за смешните неща от живота.
Смело бих я препоръчала на всички почитатели на „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс.
„Не искам да имам нищо общо с Просветлението. Последния път, като го извадих от кутията, ми натроши цигарите, изтри цвета на очите ми и обърка всичките ми представи – не можех да се усмихвам, да се ядосвам, да се движа, да си спомням. Сякаш бях в болница с инфаркт. Сега поне мога да умра, когато си искам. Могат да ме гръмнат, докато пресичам границата. Да усещам болката. Да ида в ада. Свободен съм да правя каквото си искам. Мога да бъда лош. Мога да бъда добър. Има много възможности за избор. Също така мога да пътувам и да разглеждам нови неща.Това е животът, нали? Пътуване. Да срещаш нови хора. Да се изчукаш. Да изпълняваш различни роли. Буда може ли да преживее ада? А да преживее илюзията? Не може. Би могъл да я съзерцава, както се съзерцава картичка от Йерусалим. Така че не. Нямам нужда от Просветлението. Той нека го постига.”
Любина Йорданова, Хеликон Русе
