Начало / Автори / Ерих Мария Ремарк: Тайната на вечната младост е в умението да се забравя

Ерих Мария Ремарк: Тайната на вечната младост е в умението да се забравя

246Един от най-големите европейски писатели Ерих Мария Ремарк е роден на 22 юни 1898 г. в Оснабрюк, Северна Германия. Автор е на 14 романа, сред които „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикуваният „Сенки в рая“.

Всеки от нас, който обича Ремарк, пази в сърцето си спомена за безсънните нощи с някоя от тези книги в ръка. Сдържаната тъга и ненатрапващата се житейска устойчивост са навярно сред най-красивите черти на неговите герои. Изгонен от родината си от нацистката власт, той намира своята обетована земя първо във Франция, после в САЩ, а накрая в Швейцария, където на днешния 25 септември през 1970 г. в Локарно приключва физическият му земен път. Но истинската територия на неговия дух са милионите му читатели, които и до днес „живеят и мрат“, добили сили и укрепнали от мъдрите послания в дълбоко хуманните му творби. Да си припомним някои от тези послания:

 

Не винаги иска прошка този, който е виновен. Иска я този, който държи на отношенията.

Най-голямата ненавист възниква към този, който е успял да се докосне до сърцето ти, а после е плюл в душата ти.

Престанем ли да вършим глупости, значи сме остарели.

Първият човек, за когото мислиш сутрин и последният човек, за когото мислиш нощем, е или причината за твоето щастие, или причината за твоята болка.

Никой друг не може да ти стане по-чужд от този, когото някога си обичал.

Не вземайте нищо близо до сърцето. Не са много нещата, които дълго време остават важни.

Колкото е по-примитивен един човек, толкова по-високо мнение има за себе си.

Странно как избираме какви ли не пътища, за да скрием своите искрени чувства.

Твоят човек не е този, на когото „с теб му е добре” – с теб може да е добре на стотици хора. На твоя човек „без теб му е зле”.

Който твърде често се оглежда назад, може лесно да се спъне и да падне.

Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.

Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изтласкват настрана.

Да се родиш глупав не е срамно, срамно е да умреш такъв.

Най-страшно е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.

Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчено като побъркан.

Щастието е най-неопределеното нещо на света, което струва най-скъпо.

Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.

Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка.

Най-силното чувство е разочарованието… Не обидата, не ревността и дори не ненавистта… след тях в душата все пак остава нещо. След разочарованието остава пустота…

Майката е най-трогателното нещо на света. Майка – това е да прощаваш и да се принасяш в жертва.

Прочетете още

ил. 1 корица

„Гам”: Ремарк, ако я нямаше войната

Кристина Цонева Според бележки на немския му издател, „Гам” е написан между 1923 г. и …

Един коментар

  1. Росица Копукова

    Силен е като творец. И мъдър. Само с моите представи за младеенето малко се разминава. Аз съм двайсетина години назад по вид, а помня като свинкс, особено злото.

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...