Начало / Критика / „Гам”: Ремарк, ако я нямаше войната

„Гам”: Ремарк, ако я нямаше войната

ил. 1 корицаКристина Цонева

Според бележки на немския му издател, „Гам” е написан между 1923 г. и 1924 г., но остава непубликуван до 1998 г. През 1942 г. в Лос Анджелис Ерих Мария Ремарк го пренаписва и донякъде коригира стария ръкопис, за да се получи тази версия. Приживе той споменава романа само в епистоларната си комуникация с актрисата Марлене Дитрих. Тя единствена е припозната в героинята Гам.

В „Гам” виждаме какъв би бил Ремарк като автор, ако я нямаше войната. Един Ремарк, сякаш изваден от „бел епок“ – чувствен мечтател, нежно реалистичен, пътуващ, изгубващ и намиращ се в чисто човешкото, на пръв поглед тривиално битие на оцеляване и любов. То някъде напомня Екзюпери. Двама лирични философи, войници по природа и по задължение.

В първия си роман – както сам го надписва авторът – той противопоставя главната си героиня Гам на различни мъжки персонажи, всеки от които носи отделна житейска философия. Гам пътува и опознава любовта в разнообразните ѝ превъплъщения, също и хората в различните им състояния. Ремарк поднася на читателите възгледи от различни ценностни системи, като умело ги излага на фона на мистичната Азиатска красота. Изгражда теза за любовта, подкрепя я с действия само за да я разбие накрая и да покаже, че все пак, в каквато и форма да съществува, винаги бихме я поставили на първо място.

„Опасността се крие в това, което другите смехотворно погрешно наричат любов – нещо те парализира, въздейства ти и това води до загуба – в началото тя не е буреносна, а леко се промъква, безшумно. Внася инфекцията, а после, когато дойде бурята, човек открива пораженията върху себе си, бунтува се и те поваля – тази изостаналост на артериите, тази непозната чума, тази примамваща манифестация на нагона: любов…”

Няма как читателят да не се зачуди дали Ремарк се отъждествява с някоя от ярките мъжки фигури, с които се среща прелъстителката Гам, или поне не е ли облегнал по-голямата част на нечий образ върху своя собствен. Можем да предположим, че ако има такъв, това е Лавалет. Той е единственият, при когото Гам се връща, а самият автор публикува свои текстове под псевдонима „Лавалет” през двайсетте.

„– Аз се върнах при теб – промълви Гам. – Ще минеш през много хора, преди да достигнеш до самата себе си. Но за теб е определена особена съдба. Затова никога не можеш да останеш. Който спре, измръзва или изтича. А ти ще останеш винаги чисто начало и раздяла – ти, красив, бял прибой”.

ил. 3. Ремарк и МарленеИсторията е наситена с филофските съждения на Ремарк, с анализите му за личния път, за красивото в съществуването, за вечното търсене на тръпката да си жив чрез преследване на всякакви опасности.

Философски роман, в който единствената женска фигура на Ремарк търси себе си, търси любовта, дори и клиширано, търси смисъла на живота си. Тя е ексцентрична, бурна, волна. Пътува, за да открива и за да живее. В един момент Ремарк съпоставя световъзприятието ѝ с това на героя Фред, който живее заради работата си и има нужда само от удобен дом и поносима съпруга  – „Фред представляваше една професия с някои навици и нужди… един срещу друг два светогледа, които нямаха и най-малката връзка помежду си, които бяха по-чужди от инстинктивните действия на животните, още по-отдалечени от всички съзвездия на хиляди светлинни години…”

В цялото пътуване през различни земи и мъже, Гам преоткрива различни черти в себе си, расте като персонаж. Но едва накрая, когато губи единствения си любим Лавалет, тя се затваря в себе си, остава на едно място и така намира смисъла. Постига мечтаното от Ремарк свързване с природата, за да затвори кръга на пътя си и да започне всичко отначало.

„Който открива сам себе си, никога не бърка пътя. Който губи сам себе си, открива света. А който открива света, открива себе си. Който усети себе си, стои над всичко и преминава във вечността. Човек вечно усеща единствено себе си”.

Прочетете още

remarque_cover

„На Западния фронт нищо ново” и „Обратният път” на Ремарк в твърди корици

Два от най-емблематичните романи на Ерих Мария Ремарк – „На Западния фронт нищо ново” и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *