Лира Литературно-рекламна Агенция
Ахмед Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот понякога е определян като магически реализъм. През 1988 романът му „Сатанински строфи“ предизвиква силни противоречия в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни, иранският аятолах Хомейни го обявява за вероотстъпник и за убийството му е определена награда от 3 милиона долара. След 23 юни 2007 наградата за главата му е 11,4 милиона долара.
Той е поредният гост в рубриката ни „Читателски дневник“. Любимите му книги бяха публикувани в списание “The Week”.
„Майсторът и Маргарита“ от Михаил Булгаков
Дяволът се появява в Москва, започва да безобразничи, заедно с един котарак. Но освен това Сатаната помага на Майстора, измъчван писател, да възстанови един свой ръкопис, който е погребал. Тази книга е един от най-великите руски романи. Сталин обаче не го харесвал…
„Сирените от Титан“ от Кърт Вонегът
Истинско удоволствие. Сред главните герои има мъж с куче, който пътув във времето и пространството.
„Riddley Walker“ от Ръсел Хоубън
Незаслужено забравен роман от 1980 г. Той е уникален, не съм чел друг такъв. Представя света след ядрен холоккост.
„Кървавата шапчица“ от Анджела Картър
Картър преразказва чувствено и дори еротично някои приказки и народни предания, като „Снежанка“, „Червената шапчица“ и „Красавицата и звяра“. Но така ги разказва, че ги претворява по свой собствен начин.
„Педро Парамо“ от Хуан Рулфо
Хорхе Луис Борхес признава, че тази кратка, хипнотична новела е една от най-добре написаните книги, които е чел. Габриел Гарсиа Маркес допълва, че тази книга го е освободила, за да напише „Сто години самота“. Разказ за един човек през очите на умиращата му майка, която го кара да тръгне да търси баща си.
„Несъществуващият рицар“ от Итало Калвино
Това е басня за една празна ризница, която вярва, че е рицар и живее по рицарските правила. Всъщност много добър е целият сборник „Нашите предци“, в който е включена.
