Очакването от книга, която се казва „Чародеите“, е да е омайна. Двойно е това очакване, когато авторът е Ромен Гари. Добрата новина е, че книгата „Чародеите“ на Ромен Гари е поне толкова омайна, колкото читателят очаква. Ако не и повече.
Както и всички други книги на Гари, „Чародеите“ е книга за любовта. Този път тя е колкото реална, толкова и мистична – едно момче обича една жена и тази любов, както и животът им, нямат край, защото момчето притежава силата да измисля жената и така всичко е безкрайно, докато съществува силата да го измисляме.
Ромен Гари е геният на измислянето – той е измислил няколко пъти самия себе си, собствения си живот. Книгата е писана през 1973 година, малко преди Ромен Гари да се измисли като автор с име Емил Ажар. Действието на „Чародеите“ се развива в Русия, където Ромен Гари е роден с името Роман Кацев. А героите му се чародеи – комедианти от Венеция, които бродят из руската история в продължение на три века. Не е странно за един чародей да живее и по времето на Екатерина Втора и Емелян Пугачов, и по времето на Ленин и Сталин.
Някои наричат чародеите шарлатани. Те или не разбират, че хората предпочитат илюзиите пред истините, или не допускат, че когато много силно измисляш нещо, то се ражда – ако вече не е родено. И черпи сили за живот от измислицата. Терезина, чародейката от трупата на венецианските акробати, е вечна, защото има кой да я измисля в обичта си. Сборът от всички Терезини прави Коломбина – а кой смее да каже, че Коломбина е мъртва. Когато човек чете тази книга, се съгласява, че животът е истинска измислица или измислена истина.