Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди две седмици младият швейцарски писател Жоел Дикер лично представи новата си книга на български език „Книга за Балтиморови“. Той нашумя с „Истината за случая „Хари Куебърт“, но визитата му в София беше впечатляваща – младият швейцарец (на 16 юни навърши 31 години) очарова всички почитатели модерната европейска проза с усмивката си, ведрото си настроение и искреността си. Елена Бойчинова от Lira.bg се срещна с Дикер и поговори с него за писането, книгите и още нещо.
Как разбрахте, че сте писател?
И до ден днешен не съм сигурен в това. Когато се появи първият ми роман, бях вече написал пет, които не бяха приети от различни издателства. Изведнъж хората започнаха да ми казват: „Ааа, ама ти иска да станеш писател?“. Но аз пишех отдавна. Бях написал пет романа. Чак когато издадоха първия разбраха, че съм писател. Но в главите на хората все още не бях писател. Станах писател, когато издадоха книгата ми.
Какво е да си писател?
Дали ще бъда писател, като пиша без да бъда публикуван, или пък с книгите…Смятам, че отговор на въпроса ще получа в края на живота си.
Какво стана с тези пет романа?
Почиват в чекмеджето на бюрото ми. Нямам вече желание да ги предлагам за публикуване. Не мога да ги преработя. Това, което ме интересува е да пиша нови неща. Може би ще бъдат публикувани посмъртно. Не, сериозно – между мен и тези пет романа няма достатъчно дистанция.
А защо пишете?
За мен това е свръхнеобходимост.
Има ли значение възрастта, наскоро навършихте 31?
Разбира се, защото във всяка възраст описвате героите по различен начин, стилът ви се променя, виждате нещата, живота по различен начин. Зная, че ще пиша различно след години. Но засега съм в началото на пътя си. Имам само три романа публикувани. Трупам опит в писането. Все още си задавам въпроси, които с годините сигурно ще изчезнат. Но след 20-30 години сюжетите в книгите ми ще са различни. Все още съм обсебен от въпросите какво е да си писател, какъв е този обаятелен свят. Докато пиша търся отговор на тези въпроси.
Ще пишете ли още за героя от „Книга за Балтиморови“ и „Истината за случая „Хари Куебърт“? Той е на вашата възраст, писател е…
Не знам. След 30 години ще бъда на възрастта на други мои герои. Маркъс ще си остане млад. За мен е важно да пиша и създавам художествена проза.
Обвиняват Дж. К. Роулинг, че не може да се отърве от Хари Потър и продължава да пише и за него. Вие имате ли такъв проблем с Голдман?
Не е вярно. Роулинг има и други герои. Детективът Корморан Страйк е страхотен персонаж, много е интересен. Препоръчвам да прочетете и тези книги.
Защо действието на романите Ви се развива в САЩ?
Две важни събития ме накараха да напиша „Истината за случая „Хари Куебърт“ така. Действието в предишната ми книга се развива през първата световна война. За да я напиша, прекарах часове в проучване на този период. За да е истинска. Като започнах да пиша за Хари Куебърт исках да пиша за нещо, което е по-близо до мен, нещо за което не си задавам много въпроси. Исках романът ми да е в първо лице, единствено число. Не желаех да описвам собствения си живот в Женева, кабинета си. Другото място, което познавам много добре, е Източният бряг в САЩ, където живях между 5-тата и 25-тата си година. И си казах, че действието ще се развива там. Сблъсках се обаче с един проблем – как да напиша книга на френски, като действието се развива на английски. Отне ми много време да реша този проблем. В първия вариант на книгата Маркъс и Хари говореха на френски. Маркъс имаше баба французойка, а Хари – дядо – планински водач в Канада. Казах си, че още не съм започнал да пиша, а бъркотията е пълна. Казах си също, че езикът трябва да е автентичен. Той е средство да се разкаже една история.
От кого сте се учил да пишете?
Възхищавам се на автори като Ромен Гари и Албер Коен. Те са ми като ментори и ме накараха да започна да пиша.
Как живее един писател, такъв като Вас, млад?
Пиша. Пиша по цял ден. Това е моята работа.
Модерни са филмовите адаптации на книги. Имате ли предвид някой актьор, който искате да видите в ролята на Голдман, например?
Нарочно описвам героите си не толкова подробно. Оставям ги малко в мъгла. Искам читателят да може да развихри въображението си. Не знам кой би могъл да изиграе ролите.
Имате силен интерес към спорта. Кой ще спечели Евро 2016 и Уимбълдън?
Винаги съм обичал спорта. Обичам да бягам, обичам да го гледам. Намирам, че между спорта и писането има много общи неща – дисциплината, себеовладяването, контролът. Колкото до европейското – Господ ще реши. Французите имат нужда от победи. За Умбълдън отговорът е един – Роджър Федерер.
Кога и какво четете?
Чета през цялото време, като пътувам, като си почивам. Навсякъде. Вечер, уикенда. Постоянно. Като читател се интересувам от всякакви жанрове, затова и като писател не искам да ме включват в никакви жанрове. Взимам от всеки жанр по нещо. Например в „Истината за случая „Хари Куебърт“ има разследване. Но в един криминален роман, ако няма разследване, няма и роман. Но ако в моята книга Лола не е убита, а умира в пътна катастрофа, т.е. няма разследване, книгата си остава същата. Взаимоотношенията между хората са същите. Разкритията за това, което се е случило през онова съдбовно време, си остават същото
