Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Дизайнът на кориците на родните издатели все повече ни възхищава. Надскочиха времето, когато амбалажната хартия отвън напомняше тази, с която увиват сирене в бакалиите. Надскочиха и себе си. Друг е въпросът, че вестникарската хартия вътре остана. Понякога дразни очите и цапа ръцете, изисква фина моторика при прелистването, иначе току-виж книгата се разпаднала, но да не бъдем претенциозни. Думата ни е за опаковката й, защото и тя е важна, нали? Странни модни тенденции открихме в оформлението на няколко заглавия, на пръв поглед нямащи общо помежду си, освен… мебелировката! Вижте ги и се забавлявайте. Струват си и бегъл поглед, и задълбочен прочит.
Тежко административно кресло, готово да подслони тяло, устроено за власт. Такъв е сюжетът на известния политически трилър. Всъщност тук поздравяваме решението за опръскания с кръв гигантски стол, стоварил се с цялата си отговорност пред очите ни. Макар действието да се развива в Англия, в края на 80-те години на миналия век, то ни връща още по-назад. И потръпваме от спомена за рубашки и кожени кабинети, където се е родила сталинската повеля – „Има човек, има проблем. Няма човек, няма проблем.“
Предвид произхода на Хорхе Букай, аржентинският монументален трон ще да е останал от времето на колониализма на испанските конкистадори. Орнаментите и зелената му дамаска подсещат, че имаме работа с игра на живот и смърт. Къде е психоанализата в случая – именитият доктор Букай винаги ни е успокоявал с притчи. Естествено, в текста се крие психиатър, а столът на корицата само загатва манипулациите на екшъна.
И тук забелязваме същата стилистика като в горната мебел, с едно изключение – червеният килим и проблясващите светлинки, вероятно ефекти от камерата или остатъци от грима на трите звездни героини. Съдбата им е извън тази корица, някъде в публичното пространство. Очаквахме в тон с подзаглавието – „Първата книга таблоид“, отпред да е разположена поне спалня. Е, в съдържанието вътре тя е основна тема.
Туйто. Че правата за кориците са скъпи, знаем. Че живеем в едно ъгълче на Европа, дето кичът и естетиката вървят за ръка, също. Но ако ще подреждаме книги вкъщи или в книжарницата, нека не довършват цветово интериора ни. Иначе буквална ще се окаже библейската мъдрост – който трупа знание, трупа печал.
