Лира Литературно-рекламна Агенция
Роман, писан заедно с читателите – и така можем да наречем проекта на Мария Лалева
Чете се с душата
Известна с поезията си, авторката на „Живот в скалите“ знае добре как да грабне вниманието само с няколко споделени думи. И използва този си талант, за да създаде безпрецедентна за нашите географски ширини книга. Книга, която произведе своите читатели още преди да е излязла. Чрез щипките вдъхновение, които получаваха почитателите на Мария точно на принципа на слънчевия изгрев – за малко, постоянно и сгряващи цялата душа.
Сюжетът е обикновен, човешки
Разбира се, формулата за успех на тази книга минава и през съдържанието й. Колкото и банално да звучи, то е такова, че може да се случи на всеки. А това само доказва нуждата на всички нас да сме малко повече хора, да погледнем мъката си и да я споделим. Всеизвестно е, че в чуждата болка припознаваме себе си. Това прави Мария – излива една история, която просто поръсва със своя талант да превръща думите в поезия и притча.
Трендът също е изпълнен
Модата на цитатите е нещо, което ни заля и превърна четенето в откъслечна дейност. Красивите думи вън от контекста на голямата творба обикновено са огледало на разкъсаното ни внимание. Можем да го наречем и феномен на електронните устройства. Та точно този феномен постла червения килим и пред Мария Лалева. Тя е безкрайно актуална в свят, който вместо да чете, цитира. Вълшебни думи, които дават енергия и те карат да искаш още.
Върхът е отворен за още експерименти
Първа седмица в класацията на „Хеликон“ – и закономерното първо място… Това е равносметката дотук за Мария Лалева. Остава да се уверим дали онова между цитатите ще се стори примамливо (или приемливо) за читателя. Но е факт, че книжните лавици стават все по-гъвкави. Издържаха напрежението, което породи „Скандал“ на Венета Райкова – а сега ново съдържание и форма им предлага и „Живот в скалите“. Традиционният роман, като израз на литературни дадености и стойности, май вече е минало. Но един истински творец винаги знае как да заинтригува. Както Мария.
Защо „Живот в скалите“?
Отговори търсим, разбира се, в цитати от романа
- „Момчето ми – прошепна мама, – родих те, отгледах те, докъдето Дядо Боже ми даде време, но всъщност аз пораснах с теб. Търся думи, с които да ти се извиня затова, че си отивам. Без да съм виновна. Знаеш ли, никой, който си отива, не е виновен. От живот, от човек, от дом… Всеки има право да си отиде. Животът – най-вече!“
- „Всеки сам пише приказката си. Макар че това често става в самота.“
- „Не се страхувай от смъртта, сине! Не е страшно да останеш без мен. Много по-страшно е да останеш без себе си. Надгробните плочи са всъщност за живите.“
- „Човек е устроен така, че да вижда и чува по-ярко нещата, които обича. Затова всички влюбени са поети.“
Топ книгата представи Краси Проданов
