Начало / Интервюта / Венета Райкова: Човек започва да пише, след като го е ошамарил животът

Венета Райкова: Човек започва да пише, след като го е ошамарил животът

Искрена и мила – това ми хрумва, като си разменяме няколко писма, уточняваме въпросите за интервюто, пожелаваме си най-различни неща… На дъното на всичко е „Скандал“ – книгата, която сложи точка на горещото лято. Романът се появи със самочувствие в книжарниците. Лилавата му осанка стана бързо разпознаваема, пък и за пореден път събуди вечния спор за това кой може да се нарече писател. Най-краткият отговор е простичък: онзи, чиито книги търсят читателите.

21616460_1240414176065163_8988410897450339098_n

– Как създавате сюжетите си? Черпите ли материал от реалността, или вдъхновението идва от другаде?

– Сега за първи път ще издам тайната пред вас! Да започна обаче с едно уточнение – това е първото интервю след излизането на романа ми „Скандал”. Правя изключение за вас, защото сте част от книжарниците „Хеликон”, които са изключително коректни към мен и романите ми. Иначе реших да не давам интервюта за „Скандал”, защото няма какво да обяснявам, искам за книгата да се предава от уста на уста от доволни читатели. Това е и първата книга без премиера и никакъв пиар. Реших, че всички, които са прочели предишните ми четири книги, ако са им харесали, ще си купят и тази. Така и стана, фактът, че „Скандал” от излизането си на 10 август до днес не слиза от класациите за най-продаваните книги, говори сам по себе си. И сега да отговоря на въпроса ви – има един мъж, който „включва” копчето на режим „писане” в мен. Кой е той, разбира се, никога няма да издам… Не съм го виждала много, много отдавна, но е достатъчно да си помисля за него, за да се настроя на работна вълна и сюжетите и героите в романите да оживеят на страниците. Въпреки че съм наясно, че никога повече няма да се видим, самата мисъл за него ме вкарва в състояние на пълна концентрация и ми помага да пиша с цялата емоция, на която съм способна, с цялата си душа и сърце. Мисля, че читателите ми усещат тази емоция и затова книгите ми са толкова вълнуващи.

– А нужно ли ви е време, за да напипате самата история, или работите от самото начало с много добре избистрена идея?

– И при петте ми романа – „Триумфът на кучките”, „Вещицата”, „Инсомния”, „Вендета” и „Скандал” работата протича по един и същи начин. Все едно се отваря един канал с информация и идеите и посланията идват наготово. Просто трябва да надвия мързела си и да седна сама в една стая и да пиша, пиша, часове наред, дни наред. Писането е доста самотно занимание. В тези дни не общувам с никой, дори не си вдигам телефона. Само пиша и ям. Заживявам в историите на героите и посланията, които искам да достигнат до читателите. Още нещо интересно – в първата ми книга водещата тема е любовта, във втората – злото, което си причиняваме, в третата – чудотворните места в България и духовната и финансова криза, през която преминава героят, в четвъртата – кармата, а в петата ми книга водещата идея е – по-малко работа и повече любов, и кръгът се затваря в последната. Ще бъда абсолютно честна с вас и ще го кажа за първи път сега – без петте ми книги да са свързани помежду си, един герой живее в тях! Той страда от любов, правят му магии, остава без работа, пари и семейство, но оцелява, за да стигне до извода, че животът е твърде кратък и няма нужда от състезанието в кариерата си, че да е щастлив, защото му трябва само една голяма любов!

– Имаше една популярна приказка, че лошите момчета отиват, където си поискат… Писането според вас за добри момичета (и момчета) ли е, или за лоши?

– За честни с читателите си момичета и момчета е! Честни в това, за което пишат. Всички пишещи се борим за читателското внимание, защото всяка година от печатниците в България излизат близо 7 хиляди заглавия! Аз искам моите книги да преборят всички останали български и чуждестранни, с които са наредени на общо основание в книжарниците. Искам и успявам! Първата ми книга, „Триумфът на кучките”, излезе на 8 март 2016 г. и постигна феноменален успех, но и до днес продължавам да триумфирам. Ако на читателите не са им харесали първата, втората, третата ми книга, кой ще даде 15 лева, за да си купи петата?! Читателите не са глупави, както в момента ги обиждат. Напротив, когато става въпрос за пари, всеки внимава за какво да ги похарчи. Особено за неща като книгите, които са след жизненоважните – храна, лекарства и сметки за ток и парно. Затова за мен е чест и удоволствие, че хората са харесали предишните ми книги и сега с доверие купуват петата. Успехът на „Скандал” не е случаен! Аз съм била честна в предишните си книги в посланията, които съм отправила – не правете лошо, защото ще се върне на вас и децата ви. Учете, трудете се и успехът няма да закъснее. Читателите ми харесват духовните правила, за които пиша, както и тези по които действа Вселената. Така докато четат и скандалните истории в книгите ми, неусетно всеки намира отговор защо му се случват неприятностите в живота.

42816053_1624202994352944_618565665325842432_o

– Много от хората, които си купуват примерно сега „Скандал“, влизат в книжарница именно заради вас. Как да направим така, че да се върнат за още, как може книгата да е конкурентоспособна примерно на реалити форматите?

– Да, знам че е така. Много хора ми споделят, че не четат книги, но са започнали да четат моите и чакат с нетърпение всяка следваща. И мисля, че ще се върнат в книжарниците и за шестата ми. Не се състезавам с никой и не искам да давам съвети как и по какъв начин.

– Има ли лоши книги според вас? Какво ви изкарва от търпение, че да зарежете нещо, което сте разтворила?

– Има лоши книги, няма какво да се лъжем. При толкова много заглавия, които излизат от печатниците, през последните години, ако една книга не ми грабне вниманието до 50 страница, я оставям и минавам на следващата. Понякога давам шанс и до 100-ата, и до 150-ата страница, но разочарованието не си е отишло и накрая все пак я оставям. С детето всяка седмица сме в книжарниците и купуваме книги, четем много вкъщи и двамата.

– Повечето наши автори стигат до финала на книгата си, но после им е трудно да убедят читателите си в качествата й… а точно това вие правите с лекота. Що за професия е писателската в наши дни, какво се иска, за да е човек успешен?

– Да, така е, прав сте. Аз го постигам с лекота, но абсолютно честно ви казвам, че не се имам за писател, въпреки че и петте ми книги още с излизането си станаха бестселъри. Както и не се имам за водеща, въпреки че през 1992 година започнах работа като водеща в БНТ и вече 26 години съм на екран. По образование съм юрист и не ме интересуват никакви звания, названия и етикети. Важното е, че книгите ми се четат и интервютата ми се гледат. Ще пиша книги и ще правя интервюта, докато съм жива! Нека всички свикнат с това и да се упокоят вече, че от толкова нерви ще вземат инфаркт да получат и после ще ме обвинят, че аз съм виновна и за това, освен че съм виновна, че книгите им не се продават.

think

– А помните ли първата дума, която написахте, когато решихте, че ще създадете книга? Изтрихте ли я, или си остана на първия ред?

– Изтрих не една дума, а цялата първа книга, която бях започнала да пиша преди 15-20 години. След няколко написани глави си дадох сметка, че нямам какво толкова интересно да кажа на хората и скъсах написаното, защото тогава пишех на пишеща машина. Добре направих, защо винаги съм знаела, че ще пиша книги, но ми е трябвал житейския опит. Човек трябва да започне след като е преминал през доста изпитания и проблеми. Животът трябва да го е ошамарил доста, за да има интересни истории за разказване.

– Кое е най-милото нещо, което са ви казали за вашите книги?

– Постоянно ми пишат непознати хора съобщения във фейсбук и инстаграм и ми благодарят за отговорите, които са намерили в книгите ми, по въпроси, които ги интересуват точно в момента. Харесват им духовните послания и правила, както и че показвам животът такъв, какъвто е.

– Как мечтаете да продължите? Обявихте, че слагате начало на следваща книга, но по-нататък? Изкушава ли ви друг стил, друг начин на писане?

– Да, работя по шестата си книга, с работно заглавие „Завист”, провокирано от всичко случващо се, но не се ангажирам със срокове, когато стане, тогава.

– Вие лично кога четете? Сравнявате ли се с други автори?

– От дете обожавам да чета, защото четенето ме спасява от действителността. Чета абсолютно всеки ден, за да се пренеса на друго място и при други хора. Не се сравнявам с други автори и съм изненадана, че започнаха да се сравняват с мен. Ако книгата ти е достатъчно добра и си уверен в себе си, няма нужда да се сравняваш с никого.

– Щастливите развръзки най-добрият завършек ли са за една книга?

– Не, защото и в живота не винаги имаме щастлив финал. Освен това според мен една история, независимо дали е разказана в книга, или във филм, е толкова добра, колкото е добър лошият герой!

– Ще очакваме и вашата следваща, благодаря ви!

– Аз ви благодаря!

Интервю на Краси Проданов

Прочетете още

dekemvri

Декември е време да спрем и да прочетем хубава книга

Ето най-интригуващото, което ще излезе преди празниците „Топ мистериите на света“ е нещо като продължение …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.