Знаете ли, че: Любопитни факти за „Дневникът на Ане Франк“

13.06.2016 Автори, Любопитно

На 12 юни се навършиха 87 години от рождението на Ане Франк. Името на една от милионите жертви на Холокоста по време на Втората световна война стана популярно през 1947 г., когато на бял свят се появява дневникът й. Мислите на едно 13-годишно момиченце по време на един от най-големите геноциди в историята на човечеството представя по вълнуващ и детски наивен, но реалистичен начин надеждата за оцеляване. Оттогава книгата се превръща в една от най-четените в цял свят, продадена в над 30 милиона екземпляра и преведена на 67 езика.

Предлагаме Ви няколко любопитни факта за „Дневникът на Ане Франк“:

Първият дневник, в който Ане започнала да пише, получила като подарък за 13-ия си рожден ден и всъщност бил албум за автографи. След като запълнила страниците му, продължила да пише в две тетрадки. Изписала 360 страници.
Голяма част от дневника си тя пише във формата на писма до Кити. Коя е Кити и до днес не е ясно. Някои критици смятат, че това е приятелката на Ане Кат Егиеди. Според други Ане е взела името от любимата си книга „Joop ter Heul“, където така се казва главната героиня. След войната Егиеди, която оцелява в концентрационния лагер Терезиенщад, признава, че не вярва писмата да са били предназначени за нея.
Всъщност, не целият дневник е бил адресиран до Кити. Има ранни писма до Кони, Мариан, Еми и Поп.
Човекът, който е предал на нацистите Ане и семейството й, все още е неизвестен. Германските офицери нахлули в сградата, в която те се криели на 4 август, 1944 г. Офицерът, който ги арестувал, Карл Зилбербауер, по-късно признава, че живо си спомня ареста на семейство Франк. Той дори казал на Ото Франк: „Каква прекрасна дъщеря имате.“ Когато през 1963 г. било разкрито името му като човекът, арестувал Ане Франк, Зилбербауер бил уволнен от работата си във виенската полиция. „Защо се нахвърлиха върху мен след всичките тези години. Аз просто изпълнявах дълга си. Сега съм уволнен, а тъкмо си купих нови мебели, как ще ги изплатя?“, казал той. След разследване Зилбербауер бил възстановен на длъжност. Той признал, че си купил „Дневникът на Ане Франк““, когато излязъл, за да провери дали не е описан в нея, но нямало и дума за него.
Ане умира в лагера Берген-Белсен, но не в газовите камери. По-рано майка й починала от глад, а сестра й – от тиф. Ане мислела, че баща й също е убит. Три дни, след смъртта на сестра си, през март, 1945 г., Ане също се разболяла от тиф и починала. Няколко седмици по-късно лагерът бил освободен от британски войници.
Само един от осемте човека, които се криели в Тайната къща – Ане, сестра й, родителите й, семейство Ван Пел и мъж на име Фриц Пфефер, оцелял. Ото Франк, бащата на Ане, оцелял в Аушвиц и бил освободен от руски войници през януари, 1945 г. През лятото той научил, че дъщерите му и жена му са мъртви.
Ото Франк получил дневника на Ане от Миеп Гис, холандка, която помагала на семейство Франк да се крие. Тя запазила дневника и други документи и изписани листове, които войниците оставили, и се надявала да може да ги върне на Ане. Като получил написаното от дъщеря си, Ото ги пратил на издатели, защото знаел, че това искала да направи самата Ане. Първото издание било наречено: „Het Achterhuis“ („Задната къща“).
Ако Гис била прочела дневника, преди да го върне на Ото Франк, може би книгата никога нямало да се появи на бял свят. Тя признава след години, че ако е знаела какво е написано, е щяла да го унищожи, защото съдържанието инкриминира всички, които са помагали на семействата Франк, Ван Пел и Фриц Пфефер да се крият. Ото Франк успял да я накара да прочете книгата чак след второто й издание.
„Дневникът на Ане Франк“ е смятан за съвременна детска класика. Има страници, в които Ане изследва с любопитство анатомията си – нещо, което е нормално да правят тийнейджърите и момичетата на нейната възраст. Този пасаж от някои е намиран за „порнографски“, но всъщност е доста хумористичен.
Това е една от причините някои пуритани да искат книгата да бъде извадена от ученическите програми. През 1983 г. в училище в Алабама, САЩ, се опитват да я забранят, защото е „депресираща“.
Има хора, предимно отричащи Холокоста, които вярват, че „Дневникът на Ане Франк“ е фалшификация. За да докажат, че това не е така, много специалисти анализират ръкописа, мастилото и начините, по които са съединени страниците. Изследват дори лепилото. Няма никакви доказателства, че дневникът не е автентичен.