Лира Литературно-рекламна Агенция
Още с излизането си единствената официална биография на мозъка на компании като PayPal, Tesla и SpaceX Илън Мъск – „Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще” стигна до върха на класациите за нехудожествена литература. Както вече www.lira.bg няколко пъти писа – една от най-големите страсти на Мъск е тази към четенето. „Не беше нещо необичайно за него да чете десет часа на ден. През уикенда се случваше да прочете по две книги на ден“, разказва брат му Кимбъл. Докато пазарували, родителите му често откривали, че Илън го няма. Отивали до най-близката книжарница и го намирали, седнал на пода, да чете в едно от състоянията си, подобни на транс. Като пораснал Илън сам започнал да ходи в книжарницата след края на часовете в два следобед и оставал там до около шест, когато родителите му се връщали от работа. Поглъщал романи, комикси и научнопопулярна литература.
„Понякога ме гонеха от книжарниците, но по-често ме оставяха“, казва Илън. „В един момент бях прочел всичко и в училищната, и в кварталната библиотека. Сигурно съм бил трети или четвърти клас. Опитах се да убедя библиотекарката да поръча още книги заради мен. И започнах да чета „Енциклопедия Британика“. Толкова ми помогна! Все пак никога не знаеш колко много неща не знаеш. Помага ти да осъзнаеш, че на света има толкова много неща“, казва Мъск. Илън има фотографска памет, благодарение на което се превръща във фабрика за факти. Когато го питат как се е научил да строи ракети, той отговаря: „Чета книги!“ и оставя факта, че има докторска степен по физика от университета в Станфорд на заден план.
Именно заради тази му страст геният е следващият гост в рубриката „Читателски дневник“. Сайтът www.businessinsider.com представи 14-те книги, които най-много са му повлияли:
„Властелинът на пръстените“ от Дж. Р. Р. Толкин
Докато растял в Южна Африка кльощавото, умно хлапе имало прякор – Мускрат. В най-самотните си моменти хлапакът се развличал с четене на фентъзи и научна фантастика. „Властелинът на пръстените“ му повлияла най-много при оформянето на визията му за това, което иска да бъде. „Героите, които харесвах, винаги бяха такива, които ще спасят света“, казва по-късно Мъск за „Нюйоркър“.
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс
Мъск признава, че между 12 и 15-годишна възраст изживял истинска екзистенциална криза и се заровил в трудовете на Фридрих Ницше, Артур Шопенхауер и други мрачни философи в търсене на смисъла на живота. Това обаче не му помогнало. Тогава попаднал на „Пътеводител“-я и открил отговорът – 42 (нищо, че в книгата въпросът не е ясен). Това вдъхновило младия Мъск. „Ако можеш да формулираш правилно един въпрос, отговорът е лесен. Така че, ако разбираме по-добре вселената, ще знаем и какви въпроси да задаваме“, казва той.
„Benjamin Franklin: An American Life“ от Уолтър Айзъксън
Мъск твърди, че Бенджамин Франклин е един от неговите герои. Според него в биографията на политика „можеш да видиш, че Франклин е бил предприемач. Започнал е от нищото.“ Тази история кореспондира с живота на самия Мъск – израснал в Претория, Южна Африка, учил в гимназия в Канада, след това – Университетът на Пенсилвания, поканен в Станфорд за докторска програма, за да стигне до Силициевата долина.
„Айнщайн. Неговият живот и Вселената“ от Уолтър Айзъксън
Айзъксън се оказва един от най-четените от Мъск автори. „Айнщайн. Неговият живот и Вселената“ разказва историята на още един гений, който променя света с интелекта и амбициите си.
„Structures: Or Why Things Don’t Fall Down“ от Дж. Е. Гордън
Мъск обича да дълбае дълбоко в сферите, които го интересуват. Когато стартира компанията си SpaceX, му се налага да се запознае с основите на ракетостроенето. За това му помага книгата „Structures: Or Why Things Don’t Fall Down“. „Наистина е много добра, ако искаш да станеш добър в структурния дизайн“.
„Ignition!: An Informal History of Liquid Rocket Propellants“ от Джон Кларк
Още едно четиво за начинаещи ракетостроители. Кларк е американски химик, който работи по усъвършенстването на ракетните горива през 60-те и 70-те години.
„Superintelligence: Paths, Dangers, Strategies“ от Ник Бострьом
Благодарение на лидерската си позиция в SpaceX, SolarCity и Tesla, Мъск има възможност да обхване изцяло технологията. „Трябва да бъдем много внимателни с изкуствения интелект, защото е потенциално много опасен.“
„Zero to One: Notes on Startups, or How to Build the Future“ от Питър Тийл
В първите години на XIX в. Мъск е зает да търси средства за X.com и в пряка конкуренция с Питър Тийл, съоснователя на PayPal, човек, който е инвеститор милионер в момента. „Тийл изгради огромни компании и книгата му разкрива как“, казва Илън.
„Howard Hughes: His Life and Madness“ от Доналд Барлет и Джеймс Стийли
„Merchants of Doubt“ от Наоми Орестес и Ерик Конуей
Книгата е написана от двама историци на науката, които свързват учените с политиката и индустрията.
„Фондация“ от Айзък Азимов
Много е вероятно днешните интереси на Мъск към космоса и технологиите да са предразположени от много томове научна фантастика, които е изчел в детството си.
„Уроците на историята разкриват, че цивилизациите се движат на цикли. Това може да се проследи доста назад във времето – Вавилон, шумерите, египтяните, римляните, Китай. Ние сме на върха на един цикъл, но може и да не сме. Може някаква серия от събития да доведе до технологичен спад. Но за пръв път от 4,5 милиарда години човечеството има реален шанс да заживее отвъд Земята. Трябва да сме умни и достатъчно мъдри, за да се възползваме от отворения прозорец, защото може да не се отвори пак скоро.“
„Луната е наставница сурова“ от Робърт Хайнлайн
Романът е носител на множество награди. Публикуван е за пръв път през 1966 г. и според Мъск е най-добрата книга на автора си.
Поредицата „Culture“ от Йайн Банкс
„Това е потресаваща картина на полуутопично галактическо бъдеще. Надявам се е твърде оптимистично за изкуствения интелект.
„Our Final Invention“ от Джеймс Барат
Още едно четиво, което предупреждава за опасностите от изкуствения интелект.
