Лира Литературно-рекламна Агенция
От скоро на българския книжен пазар е „Изумруденият град“ от американската писателка Дженифър Игън. Това е сборник разкази, с които тя дебютира на литературната сцена през 1995 г.
Игън е поредният гост в рубриката на www.lira.bg „Читателски дневник“. Любимите 10 книги на автора на световно известната „Жестокото присъствие на времето“ са включени в книгата „The Top Ten: Writers Pick Their Favorite Books“ от Джей Педер Зейн.
„Златната тетрадка“ от Дорис Лесинг
В този епичен експеримент на изчерпателен реализъм Лесинг прави дисекция на модерната женственост. Романът предпоставя темите на женското движение и се превръща в основен феминистки текст.
„The Transit of Venus“ от Шърли Хазард
Както планетите се движат в простора, така ме преследва този роман. Бляскаво написана история за две сестри, които напускат Австралия през 50-те години на миналия век и започват нов живот в Англия.
„The House of Mirth“ от Едит Уортън
Роман за старомодното общество на Ню Йорк, богатство, капаните на брака и истинска любов.
„Good Morning, Midnight“ от Джийн Райс
Една книга, пример за това колко гениално може да се пише за алкохола. Ако Вирджиния Уулф е настоявала, че всеки трябва да има собствена стая, за да пише, то героят на този роман – Саша Дженсън вярва, че всеки има нужда от място, в което да се скрие, „от вълците навън“.
„Мидълмарч“ от Джордж Елиът
Романът изследва ограниченията, които обществото слага на жените. Това повече е портрет на една дама, отколкото ревизия на селския живот в Англия. Елиът използва интелигентния си стил за, за да създаде морални устои, а не вражди.
„Невидимият човек“ от Ралф Елисън
Модернистичен роман разказва за странните и често сюрреалистични приключения на неназован разказвач, тъмнокож човек, чиято личност се оказва забъркана в расовите конфликти в Америка.
„Tristram Shandy“ от Лорънс Стърн
Забавна книга, която ни връща към класики като „Дон Кихот“ и „Одисей“.
„Underworld“ от Дон ДеЛило
„Жерминал“ от Емил Зола
Зола използва невероятния си рафиниран и леко грапав стил, за да опише сриващи се животи, изтощени от работа и бедност хора.
„Дон Жуан“ от Лорд Байрон
Бейрън е джентълмен, любител на жените, нежен, освобождаващ. Той вкарва много живот в прочита си на тази поема от XVII век. Поетът успява да трансформира най-големия шедьовър на живота на испанеца в изкуство.
