Лира Литературно-рекламна Агенция
Поля ХРИСТОВА, bezlekarstva.bg
Харесвам ли тази книга? Не, разбира се! Трябва да съм абсолютен мазохист, за да кажа, че я харесвам.
Защо ви занимавам с нея тогава?
Със сигурност – не за да ви изгубя времето. Страхувам се, че казаното в „Пшеницата — маскираният убиец“ на д-р Уилям Дейвис може да се окаже истина.
Нека първо обясня защо упорито отказвах да чета „Пшеницата“, след като я видях за пръв път.
Не ми хареса заглавието. Нищо чудно и на вас да не ви хареса.
Дразня се от книги, които само плашат, ограничават и ти оставят усещането за обреченост. А какво да очакваш от подобно заглавие? Колкото и бавно да стопля човек – очевидно е, че ще ни карат да спрем всичко, що е от пшеница. Спрете тестото и ще свалите излишните килограми. Спрете с бързите закуски и здравето ви ще се подобри. Е няма що – много иновативно! Това и баба ми го знаеше. Кажете ни — какво да ядем?!? Захар – бялата отрова – не може! Месо – ами стресът на животното и токсините — в никакъв случай! Наситени мазнини и трансмазнини – чакат ви запушени артерии — много внимавайте! Яйца – холестерол – забравете! Плодове и зеленцуци – пълни били с нитрати – щели да ни доведат до алергии…
Та може ли само на пълнозърнест хляб да карам цял живот?
Опа! И пълнозърнестият хляб бил вреден – пише в „Пшеницата – маскираният убиец“.
Е хайде, стига глупости – обажда се критикарят в мен!
Баба ви като цял живот все едни големи самуни е яла – как пък е оцеляла?!? И как една баба с глутенова непоносимост не съм видяла досега?!? И откъде изобщо се пръкна тая истерия с глутена близките няколко години? Почти няма храна, в която да не срещнем предупреждение, че съдържа глутен или гордо обявление, че такъв не присъства.
Без пици, без банички, без палачинки, без вафли и кроасани и още 1000 техни производни – както и да е. Ама да вдигат ръжен и срещу хляба!
Не говоря за онази бяла, нарязана на филии и пакетирана отрова, която някои латентни самоубийци си пазаруват от хипермаркетите. Аз съм човек, който извървява не малко километри, за да си набави истински хляб, обикновено с квас, а когато това е невъзможно – правя си домашен хляб вкъщи. Изключително рядко ползвам бяло брашно и съм със самочувствието, че приготвям нещо наистина полезно.
Грешка! Бях с това самочувствие!
Та упорито отказвах да прочета „Пшеницата – маскираният убиец“, защото отказвах някакъв сбъркан параноик да ми обяснява точно на мен, че истинският хляб бил вреден.
И, знаете ли, все още мисля, че истинският хляб не е вреден.
Просто разбрах защо вече хлябът ни не е истински.
Подреди се пъзелът от откъслечни фрази на мои приятели хлебари, споменаващи, че ни тъпчели „фуражна“ пшеница. Ставала за животни, ама за хора не била най-доброто?!? Че това, което сме го ядяли, не било хляб. Че брашното на трапезата ни не било предназначено за хора…
Не отдавах голямо значение на тези подмятания. Просто не можех да свържа промяната в гена на пшеничното зърно с диабета, затлъстяването, алергиите, артрита и псориазиса.
Какво ме впечатли в „Пшеницата – маскираният убиец“?
Отговорих си на някои въпроси, като например…
Защо напоследък всеки втори е с някаква алергия.
Защо и как така се появи тази прословута глутенова непоносимост.
Истината е, че въпреки наличието на толкова алергични хора около мен и хора с непоносимост към глутена – винаги съм възприемала този тип проблеми като нещо средно между мода и глезотия.
„Пшеницата“ ме накара да обърна внимание на хранителния режим на близките около мен със заболявания като диабет – 1 и 2 тип, високо кръвно, артрит, подагра, висок холестерол и наднормено тегло.
И ако всички те се хранеха безразсъдно и не правеха нищо за здравето си, не спазваха режим на хранене, не спортуваха – можех да отмина с лека ръка тази книга. Един вид – не се грижат за здравето си, ядат каквото им падне – значи са си заслужили болеста. Да, но не е така.
Около мен има не малко хора, които редовно спортуват и внимават изключително много с какво се хранят. И въпреки всичко имат наднормено тегло. Виждала съм хора, спазващи какви ли не видове диети, редовно спортуват – и пак не са здрави.
Знаех, че има нещо сбъркано. Че има някаква матрица, в която живеем и че отговорът е в нещо, което е пред очите ни и точно затова не го виждаме.
Никъде никой не ни е казвал: „Не яжте пълнозърнест хляб! Вреден е!“. Напротив. Стимулират ни да ядем повече пълнозърнести изделия. И ние ядем. И спортуваме. И пием хапчета за отслабване. И дебелеем. И се разболяваме. И…
Има и хубава вест. Всъщност са две.
Първата наистина хубава вест е, че има с какво да заместите пшеницата.
С лимец например. И освен по-добрия вкус – няма как да усетите разликата в хляба. Естествено, когато споделих идеята с близък човек – веднага ми хвърлиха унищожителна критика за цената на лимеца.
Истината е, че не съм проверявала дали авторът на „Пшеницата“ няма милиони акри засят лимец, чакащ да бъде продаден, след като унищожи лобито на горката пшеница. Но не смятам и да проверявам. Знам достатъчно за лимеца, за да си отговаря на въпроса „Защо лимец, а не — пшеница“. Проверих обаче, че близкият ми дава средно месечно по 150 лева за медикаменти и за препарати за отслабване. Цената на 1 кг лимецово брашно е 4 лв. Вие си направете сметката къде е по-разумно да влагате парите си.
Втората хубава вест е, че тази теория може да се провери.
Не е нужно нито аз, нито вие да вярвате сляпо, че пшеничното брашно е бандит, по-лош от бялата захар и свинското, взети заедно. Авторът предлага един много разумен подход спрямо тезата, че пшеницата е основен виновник за голяма част от здравословните проблеми на съвременния човек.
Тестов период! Принцип, който би трябвало да се спазва при всяка нова идея. Опитай го! Ако наистина работи – ще го разбереш със сигурност. Ако не работи – просто ще знаеш, че цялата теория е въздух под налягане. Тогава пак печелиш, защото няма да се притесняваш напразно. Защото възможно най-тъпия сценарий, в който може да се окажете, е „Знам, че сигурно е вредно, ама какво да се прави – карам по навик!“
Ако „Пшеницата – маскираният убиец“ беше в раздел „Научна фантастика“ – по нея можеше да се направи чудесен трилър. Но, уви, не е в този раздел!
Ето защо – предизвиквам ви!
Да проверим заедно ще издържи ли на практика теорията на тази книга!
Опитайте този начин на хранене за 4 седмици. Ако не видите уникалния ефект – просто спрете. Какво има да губите, освен няколко излишни килограми и болестта си?
Ще съм изключително благодарна, ако споделите резултатите си – в коментарите на тази статия или в страницата ни във Фейсбук.
Дори резултатите да са негативни – това пак ще е обратна връзка и ще е полезно за хората.
Нека не се доверяваме сляпо, а да положим усилия и проверим заедно теориите, които биха могли да променят здравето и живота ни.
И за да вкарам допълнителен стимул — обявявам награда!
За всеки, оставил коментар (не е задължително да е ласкав — ценим искрените мнения) за тази книга или споделил статията в своя Фейсбук профил — подаряваме един брой от “Пшеницата — маскираният убиец”. Късметлията ще получи подаръка си от издателя на книгата — издателство “Интенс”. За въпроси и информация – на bezlekarstva@gmail.com
Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи! Lira.bg я подкрепя.
