Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Еленкова, радио „Хеликон”
Да си направиш селфи със закупена книга в „Хеликон“ и да играеш за ваучер за още книги, звучи примамливо и модерно. Ние от радио „Хеликон“, като едни хронични книжни плъхове, веднага надушихме тръпката на експеримента с конкурса на сайта helikon.bg и ви даваме няколко полезни съвета.
Избор на книжарница
Това е най-лесно. Двайсет и един обекта на „Хеликон“ в цялата страна, пет от които само в София, са отворени буквално и преносно за вашите селфи идеи. Къде да не опитвате – в логистичния център в Казичене. Не че няма да ви се зарадват в голямата складова база, но ако се качите върху някоя палета с книги, после, нищо чудно, да се наложи и да помогнете в разтоварването й.
Избор на книга
Вземете тази, която ви се чете. Не онази, заради която ви се снима. Книжното тяло може и да не приляга на вашето, но пък проявете малко въображение! Ако сте мъж на средна възраст и държите непременно да блеснете с „Владетелят“ на Макиавели, или с биографията на Майкъл Джордан, ефектът да не бъде като във филма „Опасен чар“, когато една от жените нарече Тодор Колев просто „запъртък“. Тук „Силата на разума“ е идеален жокер и никой няма да разбере дали отговаря или контрастира с вашия собствен разум.
Не си правете дебелашки шеги
Селфи с книга не означава книга по мен. Отнася се до дамите. Книжарницата и пространството в мола са две леко различни траектории. Облечете се прилично и избягвайте заглавия като „Триумфът на кучките“. Щом ви се иска да подчертаете природните или изкуствените си форми, деликатни послания от типа „География на блаженството“ и „Изворът“ ще придадат ако не интелект, поне друг вид тежест на вашата снимка. В случай, че търсите да отправите намек към някого, не забравяйте как ще ви гледат и роднините, и колегите, и съседите. Това съвсем не значи да залитате от една крайност в друга – веднъж сте се появили с „Уличния котарак Боб “, втори път – с „Пари, банки, кредити“. Имайте мярка!
Уважавайте книжарите
Ето това е един от възможните гафове. Всяка книжарница „Хеликон“ носи свой дух и има неповторим облик, достатъчно обучен и търпелив персонал, но това не значи да злоупотребявате с инфраструктурата и регионалните особености. Ако сте от Банско и се озовете в „Хеликон – Благоевград“, не е нужно да викате на входа „дека са ми книгите“. Във Велико Търново е нелепо да се снимате с преполовена двулитрова „Болярка“ , още по-малко в „Хеликон – Сливен“ – с начената сливенска перла. Излишно е да казваме на бургазлии, че на „Тройката“ №4, въпреки уюта, не са си в хола. Глупаво е да парадирате като Мадарския конник в „Хеликон – Шумен“, да препускате като такъв из просторните 750 кв.м. площ на „Пловдив –център“, или – не дай, Боже! – да се правите на Али Безсмъртния в „Хеликон – Кърджали“. Много от книжарниците се намират в непосредствена близост до сериозни институции и не е необходимо Министерство на културата да се евакуира заради нечие бомбастично селфи в „Хеликон – Стамболийски“.
Четете от книга
Книгите са като хората – по корицата посрещат, по съдържанието изпращат. Затова, вместо да показвате усмивки и физически данни, дайте още качества, за да получи визията ви заслужено харесване. Младежите знаят отлично как се прави. „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ е дълбокия въпрос на тяхното поколение. Отговор не търсят, важното е да се пита. По този начин кратък стих или бърз цитат от избрано заглавие, колкото по-известни и разпознаваеми, толкова по-добре, ще ви превърнат направо в класик на селфи манията. Актьорско майсторство не е нужно, жизнен опит също. Утеха е дори загатнатото желание, че книгата ще остане при вас, ако някой ви заличи виртуално. И насаме със себе си, току-виж, истински я заобичате.
