Отново е месец май! Месецът на разцъфналите дървета, на възродените надежди, на поредния обновяващ природата и душите ни жизнен цикъл. И, разбира се, на българската писменост и култура.
Ние целогодишно подаряваме на близките си различни неща. Включително и книги. Но сега, през май, е особено подходящо да си припомним, че книгата като подарък е навярно най-съкровеният знак, с който можем да уважим близките си хора. Освен жест на внимание, книгата може да бъде и пожелание, и послание, и обяснение в любов. С избора ù бихме могли да изречем с чужди думи онова, което сами чувстваме и искаме да споделим. Книгата е изискан подарък, тя е комплимент и за двете страни. Но наред с това е и дарено познание, и деликатно възпитание, и акт на близост и съпреживяване. Когато подариш някому книга, той сякаш става част от собствения ти вътрешен мир, твой духовен брат или сестра, твой естетически съмишленик. Във време, в което приятелствата ни повече от всякога са подложени на изпитание, едно приятелство с книга е не само красиво – то е истинско.
Задаваме ли си въпроса защо четенето е първото нещо, на което се обучават човешките деца в училище? Ами защото така, както Светото евангелие от Иоана започва с думите: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“, така и ние сме проумели, че за да ни има като хора, първо трябва да се научим да четем. Ала веднага възниква вторият въпрос: какво да четем? И тук получаваме златната възможност да насочим близките си хора към стойностното, важното, доказаното, непреходното. Избирайки книга, ние неволно ставаме и учители, особено на по-младите и неопитните от нас. Предаваме собствената си мъдрост, насочваме в добрата посока, помагаме за нечие образоване и израстване.
И понеже сме не само жители на планетата, а сме преди всичко българи, добре е да се подсетим, че най-добре би било, ако отдадем заслуженото на българските автори, на родните творци на словото. Разбира се, че трябва да четем и ценим създаденото от другите народи. Но нима ако те бяха по-важни за нас, братята Константин-Кирил и Методий щяха да се занимават със създаването на азбука? Нима всичките просветители и книжовници след тях щяха да творят на нашия език, а нямаше просто да превеждат чуждите писания? И днес уважаващите себе си народи и общества ценят на първо място собствените си писатели и хора на словото и чак тогава – иноземните. Изберем ли за подарък българска книга, това би било нашият достоен поклон и към предците ни, и към идните поколения.
Природата ни е дарила със зрение, Кирил и Методий – с азбука. Дарът е повече от подарък – той е посвещаване и отдаване на нещо съкровено. Поднасяйки книга на човека до себе си, ние в умален мащаб правим това, което Солунските братя направиха за всички нас. Така ние ги почитаме в своето всекидневие, не позволявайки пламъкът на делото им да угасне. С тези малки наши ритуали – купувайки и подарявайки книги – ние показваме, че ще сме им благодарни и признателни, додето ни има на тази земя!