Зигмунд Фройд: „Аз разкопах друга Троя”

160 години от рождението на Фройд

120 години от създаването на психоанализата

Петър Иванов, академик от БАНИ

Бащата на психоанализата Шломо Зигизмунд Фройд (Schlomo Sigismund Freud), по-известен като Зигмунд Фройд, е роден на 6 май 1856 г. в моравския град Фрайбург (сега Пшибор, Република Чехия).

Бащата на бъдещия гений се казва Яков Каламон Фройд. Той е търговец на вълнен текстил, скромен, весел и неугледен човек. Майка му Амалия Натансон е трета жена на Яков и е с 20 години по-млада от него. Фамилното име Фройд произхожда от немското Freude – радост. За Зигмунд Фройд баща му е символ на упадъка на патриархалното семейство. Обратно, майка му Амалия е символ на властната, красива, енергична, решителна и всеотдайна Жена, гръмогласно налагаща се на околните и владееща ситуациите, в които попада. Тя е егоцентрична, остроумна и иронична, умее да се забавлява и цени радостите на живота.

Зигмунд Фройд като евреин според обичая е обрязан, но не може да се кажа, че като малък получава традиционалистко религиозно еврейско възпитание и образование. Напротив, духът на атмосферата около него е по-скоро рационалистично светски, европейски, и в известен смисъл прагматичен. Когато той е на три години, семейството се премества в Лайпциг, а по-късно във Виена, където Зигмунд Фройд живее до 1938 г.

През 1873 година получава зрелостното си свидетелство, гимназията е завършена с отличие. Същата година, на 17 години, постъпва във Виенския университет, където записва медицина, въпреки че преди това е имал намерение да учи право.

Интересът му към медицината е истински и силен. Особено влечение има към физиологията. Привлича го и научната работа. Първият научен труд (студия) на Зигмунд Фройд, който е публикуван през 1876 г., когато той е едва на 20 години, е за… мъжката речна змиорка.

През 1881 г. двадесет и петгодишният Фройд става доктор по медицина. Започва да работи с Йозеф Бройер, който става негов духовен наставник, финансов благодетел и близък приятел в продължение на много години, до 1896 г. Първородната си дъщеря Фройд кръщава с името на съпругата на Бройер – Матилда.

През 1881 г. Зигмунд Фройд се запознава с две емблематични за неговия живот жени. Запознанството на 18 ноември е с Берта Папенхайм, пациентка на Бройер. Това е знаменитият случай „Анна О.” Преди срещата и запознанството с госпожица Папенхайм – Най-важната Пациентка, животът като че ли широко и ласкаво отваря врати пред Зигмунд Фройд, защото през април 1881 г. той е представен на една друга млада (на 19 години) и красива дама – Марта Бернайс. Двамата с нея бързо и толкова много се харесват, че само няколко седмици по-късно – на 17 юни 1882 г. – тайно се сгодяват. Тя му подарява пръстена на баща си с голяма инкрустирана перла. Тази млада дама остава завинаги Най-важната Жена в живота на Фройд. Тя е Съпругата.

Фройд обича силно и други жени. За него, например, по-късно психоаналитичката Лу Андреас-Саломе е символ на Жената-приятелка, която въплъщава красотата, свободата и интелекта. Лу е била приятелка на Ницше, на Райнер Мария-Рилке, а по-късно и на Анна Фройд. Другата впечатлила Фройд дама е неговата пациентка Мари Бонапарт, правнучка на брата на Наполеон. Гръцката принцеса Мари за него е друг важен женски символ – на Жената-почитателка, с не по-малко важни добродетели: преданост, искреност, отдаденост и др. След години Мари Бонапарт го спасява от сигурна смърт, плащайки откуп на нацистите за позволението да емигрира в Англия.

През 1885 г. (на 19 септември) става приват доцент по невропатология. Гласуването на комисията е 19 „За” и 3 „Против”. Отива в Париж при Жан-Мартен Шарко със стипендия за научна командировка. До пролетта на 1886 г., цели 19 седмици, работи при французина, към когото изпитва уважение и възхищение. Работата в Клиниката „Салпетриер” е главно в областта на хипнозата и на психиатрията и пациенти са главно хора с психични и неврологични проблеми. Като пациент в клиниката при Шарко идва неколкократно и българския поет Пенчо Славейков.

В живота на Зигмунд Фройд има една година, която се отличава с редица много важни за него събития – това е 1886 г. През тази година открива своята частна практика в областта на психотерапията и психиатрията (излиза обява, че д-р Фройд приема болни на „Ратхаусщрасе” 7), а през септември в гр. Вандсбек се оженва за Марта Бернайс. Раждат му се шест дъщери и синове: Матилда, Жан-Мартен (кръстен на Шарко), Оливър (кръстен на любимия му герой Кромуел), Ернст, Софи, Анна (последното дете, най-скъпото, интелектуалната наследница на баща си).

През 1891 г. Зигмунд Фройд се мести на адрес „Берггасе” 19, където сега е една от големите забележителности на Виена – Музеят „Фройд”. Инициативата за откриването на този музей през 1969 г. по случай 30-годишнината от смъртта на бащата на психоанализата е на … собственика на имота, представете си, на когото омръзнало разни почитатели на Фройд от цял свят ежедневно да го тормозят с желанието си да разглеждат собствения му апартамент. „Хора идват непрекъснато и молят да разгледат апартамента. Много е дразнещо” – пише той на Виенската община.

В този апартамент Фройд лекува „нервни разстройства” чрез нови за онова време методи – катарзисна методика (ползвана от Бройер), хипноза, електротерапия. За пръв път в терапевтичната практика Зигмунд Фройд започва да използва кушетка. Знаменитата кушетка на Фройд с трите правоъгълни възглавници за облягане от карминен плюш може да се види в Музея „Фройд”. Много странно, но там има и възглавница с оригинални чипровски мотиви.

В практика си Фройд прилага задаването на въпроси и терапевтичния разговор с пациента, както и поставянето на дланта върху челото му, което като жест е твърде сугестивно и предизвиква спонтанно доверие (и подчиняване) у пациента спрямо психоаналитика.

Фройд публикува студии, статии, предварителни научни съобщения. Сред тях са „Защитните невропсихози”, „Очерци за хистерията”, грандиозният, но непубликуван приживе „Проект на психология”, „Психотерапия на хистерията” и др.

През 1895 г. Зигмунд Фройд става масон в еврейска бнейбритска масонска ложа.

През 1896 г. за пръв път употребява в публичното пространство термина „психоанализа”. Това става в статията „Наследствеността и произходът на неврозите”, публикувана на френски език. Самият термин е заимстван от гръцкия термин αναλυσις, състоящ от две думи – ανα (извън) и λυσις – разпадане, разделяне. Смисълът му е връщане чрез разделяне. Тоест постигане на скрития и недостъпен смисъл чрез сегментите (частите) на цялото.

Едва ли друго откритие, друга теория, друго понятие и друг човек имат такова влияние върху живота и развитието на човечеството. Може би сходни по значение на Фройд, фройдизма и Психоанализата са само: огънят, колелото, Аристотел, понятието „идея” на Платон, Коперниковият хелиоцентризъм, комунизмът, компютърът. Самият Фройд казва: „Подобно на Шлиман, аз разкопах друга Троя.” Има предвид Подсъзнанието с неговите демони, тайни и съкровища.

С една дума, през 1896 г. започва Ерата на психоанализата.

През 1902 г. Фройд създава свой кръг от приближени и съмишленици във Виена – „Виенското психологическо дружество от сряда” (Wiener Psychologische Mitwochgesellschaft). Всяка сряда вечер в девет часа се събират двадесетина души, предимно евреи. Образувайки своеобразен сенакъл (от senaculum – заседателна зала), пушейки пури и пиейки кафе около голяма елипсовидна маса, тези хора са обменяли идеите си в областта на психологията, психиатрията и психоанализата.

През 1905 г. Фройд публикува още „Остроумието и неговото отношение към безсъзнателното”, „Три очерка по теория на сексуалността” и др.

За петдесетгодишния юбилей приятелите на Фройд му подаряват медал с неговия лик и с гравиран на ривърса стих на Софокъл: „Който разгада загадката и бе човек с огромна власт”. Очевидно се намеква за гениалността на Фройд. По този въпрос самият той казва „Гениите са непоносими. А в моето семейство ще ви кажат колко леко се живее с мен. Значи не съм гений.”

През 1909 г. Фройд започва да издава „Психоаналитически ежегодник”. Първите публикации на бащата на психоанализата там са случаите „Малкият Ханс” и „Човекът – плъх”.

Поканен е да чете лекции зад океана, в американския университет Кларк (в Уорчестър, щата Масачузетс), по случай неговата двадесетгодишнина. При пътуването с кораба „Джордж Вашингтон” вижда един стюарт да чете неговата книга „Психопатология на ежедневието”. Това дълбоко го впечатлява. Разбира добре своето нарастващо влияние във всички пластове на обществото. В Америка Фройд се среща с Уилям Джеймс и със Стенли Хол, на когото посвещава публикуваната по-късно книга с петте си „американски” лекции. Интересно е това, че по-късно по препоръка на Министерството на народната просвета (със специално окръжно) тази малка книжка със заглавие „Върху психоанализата” в доста солиден тираж се издава и в България в превод на доктора по психология Младен Николов. Въобще у нас преди и след комунизма (1944 – 1989 г.) трудове по психоанализа и специално произведенията на Зигмунд Фройд доста бързо се превеждат и разпространяват.

По това време започва разпадът на Кръга на Фройд. Пръв напуска Виенското дружество Алфред Адлер, после Вилхелм Щекел, после Юнг…

Като контрапункт на дезертьорите от фройдизма по инициатива на Ърнест Джоунс се образува знаменитият Таен комитет от адепти на Фройд, в който влизат освен Джоунс още Ото Ранк, Карл Абрахам, Ханс Закс, Шандор Ференци и Антон фон Фройнд. Този Таен комитет, наричан още Кръг (Ring) функционира като езотерично общество, почти като масонска ложа, цели петнадесет години, с главна цел опазването на класическия фройдизъм от деформации и злонамерени и погрешни интерпретации, което си е било твърде наложително в цялата история на психоанализата. Сакралността му се подкрепя със своеобразни ритуали и своеобразни отличителни знаци – гръцка камея на златна гривна, връчвана лично от Фройд.

Покрай  необходимостта от ясно и точно концептуализиране на психоанализата през 1912 г. започва да излиза списание „Имаго” (Imago). То има текст под главата „Списание за приложение на психоанализата към науките за духа”, който ясно сочи, че приложната психоанализа е достатъчно развита, за да има своя собствена територия и в периодиката.

През слeдващата година Фройд основава „Психологически журнал”, издава книгата си „Тотем и табу” – едно от най-важните произведения в областта на приложната психоанализа в областта на духа, а в Мюнхен се провежда поредният международен психоаналитически конгрес. Издават се и знаменитите лекции по Въведение в психоанализата. А през 1919 г. 63-годишният Фройд, малко късно по днешните представи, става професор.

През 1926 г. Фройд е посетен от Алберт Айнщайн. Тази необикновена среща помага по някакъв начин и на двамата. Двамата имат много сходни идеи, особено в сферата на културата и пацифизма.

Международната психоаналитическа асоциация (IPA), за искрена радост на Фройд, бързо се разраства. Стига чрез своите местни организации до Скандинавия, САЩ, Йерусалим, Южна Африка, Индия (Калкута), Япония и т.н.

В същото време Зигмунд Фройд има три екзистенциални проблема. Единият е здравословен. Както е известно, той страда от рак на челюста, който открива като неголям тумор на небцето си през 1923 г. Правят му общо 31 операции, включително и отстраняване на цялата горна челюст и на небцето. Фройд страда и от екзотични форми на фобия. На мнозина негови близки прави впечатление страхът му от… папрат. Изпитва страх и от числото 62; считал е, че преждевременно ще умре на тази възраст. Вторият екзистенциален проблем на Зигмунд Фройд е фашизмът. Оказва се, че за него той също, в крайна сметка, е здравословен, а може би е косвена причина за смъртта му само една година след принудителното емигриране от фашистка Австрия. Прави впечатление снизходително-ироничното отношение на Фройд към нацистите. Например, когато гестаповци го заставят да подпише декларация, че не е бил малтретиран от тях, той невинно ги пита дали може да добави към текста и фразата „Горещо препоръчвам Гестапо на всеки.” Третият екзистенциален казус е свързан с вярата (в конфесионален смисъл) на Зигмунд Фройд. Прието е да се счита, че е бил атеист. Вероятно това е така, но само по отношение на науката, която, както знаем, е територия, където не са обичайни разговорите и разсъжденията за Господ Бог. Швейцарският теолог пастор Оскар Пфистер, който е приятел на Фройд и е запознат основно идеите му, казва: „Той не е нито евреин, нито атеист… никога не е имало по-добър християнин от самия Фройд”.

Като етнически евреин, тоест расово непълноценен, той попада под ударите на расовите закони на Фюрера и, предвиждайки съдбата си, през 1938 г. напуска Виена и Райха. Отпътува с Ориент експрес, като оставя четирите си сестри – Роза, Мария (Мици), Адолфине и Паулине във Виена. Не след дълго те са депортирани в концлагер и са убити в газовите камери на Треблинка и Мали Тростинек.

Установява се в Лондон, като се идентифицира с библейския Яков, когото децата му водят в Египет.  Само една година по-късно умира. В същото време в Германия горят книгите му на клади.

През последните дни от живота си Зигмунд Фройд слуша радио, позира на Салвадор Дали, чете „Шагреновата кожа” на Оноре дьо Балзак и завършва последната си книга „Мойсей и монотеизмът”, потвърждавайки истината, че пред лицето на смъртта си всички търсим по свой начин Бога.

Въобще цялостното му гениално творчество започва от змиорките и завършва с връзката ни с Господ Бог (Мойсей е символът на тази връзка). Мисля, че този дълъг път е съвършен.

На 23 септември 1939 г. по изрично желание на Фройд и със знанието на дъщеря му Анна личният му лекар д-р Макс Шур му инжектира три дози морфин.

Сега е в гробището Golders Green в Лондон. И на Небето.

 

Съкратен вариант на текст от първия том на „Приложна психоанализа в три тома”, издание на ИК „Ахат”.