Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди 75 години Вирджиния Улф отне сама живота си, след като през цялото си време на този свят се бори с психически проблеми и провалени взаимоотношения. Днес репутацията й е далеч по-голяма, от колкото тя някога си е представяла.
На 28 март 1941 г. тя отново е в депресия. Но този път всичко е различно. Вирджиния пише писмо на мъжа си Леонард. „Най-скъпи мой, мисля, че отново полудявам. Виждам, че не можем да преодолеем още един от тези ужасни периоди. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Затова ще направя това, което смятам, че трябва…“. Улф оставя писмото в една от стаите на тяхната вила в Съсекс. След това отива до близката река Ус, пълни дрехите си с камъни и влиза във водата. Три седмици по-късно откриват тялото й.
„Тази странна, прекрасна, плаха личност“, както веднъж я описва Лейди Отолин Морел, е мъртва, а новината шокира английската литературна общност. Ти Си Елиът пише: „Това е краят на света“ по този повод. И Ем Форестър също казва, че се чувства ужасно от новината.
Но не всички са толкова мили. Прощалното й писмо към Леонард се превръща в медиен хит. Един вестник тълкува фразата „един от тези ужасни периоди“ не като спомен за депресията й от 25 години преди това, а като препратка към Втората световна война. Според вестниците самоубийството на Улф е било непатриотичен акт, а не лична трагедия. В изданията се налага определението „лудата Вирджиния“.
„В миналото проблемите на Улф са много преекспонирани. След смъртта й племенникът й Куентин Бел, който е автор на нейна биография, рисува образа на своята леля като крехка и възрастна жена. Критиците обаче виждат в нея инвалид, написал няколко експериментални романа, предназначени за отбрана аудитория. Те не се напрягали много да разберат творчеството й“, казва д-р Хедър от Тринити Колидж в Дъблин.
Днес перцепцията на творчеството на Улф е различно, като една от причините е и появата на феминисткото движение.
„Тя е била приемана много добре приживе. През 1930 г. отказва да напише два почетни доктората. Но днес мисля, че е много по-призната. Надали някой може да защити някаква научна степен, без да прочете роман от Улф. Тя се е превърнала в символ на експерименталния модернизъм“, разсъждава професор Николас Дейли, председател на катедрата по съвременна англо-американска литература на Университета в дъблин.
Улф е родена в Лондон на 25 януари 1882 г., само няколко дни преди в Дъблин да се роди един друг прочут експериментален писател – Джеймс Джойс. Родителите й са забележителни иноватори в различни области. Баща й – сър Лесли Стивън е историк и създател на речника за Национални биографии, литературен жанр, в който след години дъщеря му ще се пробва, но без особен успех. Майка й Джулия е добре образована наследничка на раджа, която от време на време се изявявала като модел за някои художници. И двамата й родители са вдовци и имали деца от предишни бракове. Те имали по две деца, когато се появила Вирджиния. Общо в дома им имало цели 8 деца, което означавало огромна шумотевица и постоянни гости. Много от тях били популярни интелектуалци като Хенри Джеймс и Джеймс Ръсел Лоуел. Това е атмосферата, в която растяла Вирджиния.
„Обкръжението на Вирджиния било особено важно за развитието й като писател. Тя имала достъп до библиотеката на баща си, присъствала на литературните дискусии у тях и това й помогнало да изгради себе си като писател“, казва Д-р Ингман.
Отношенията й с по-големите й доведени братя обаче били тежки и често стигали до война. По-късно тя и сестра й Ванеса обвинили братята си Джордж и Джералд, съответно 14 и 12 години по-големи от писателката, в сексуален тормоз. Говори се, че един такъв случай довел до смъртта на майка им през 1895 г. Две години по-късно друга трагедия сполетяла семейството – внезапно починала сестра й Стела. През 1904 г. от рак на стомаха си отишъл и баща й. Тогава Вирджиния направила опит за самоубийство, като скочила от един прозорец, но в резултат само била вкарана в специализирано психиатрично лечебно заведение за кратко.
След кризата Вирджиния успяла да се възстанови. След това тя се обградила с едни от най-големите умове в Лондон. Със сестра си Ванеса основали истинско интелектуална общност, известна като група Блумсбъри. В нея влизали икономистът Джон Мейнард Кейнс, биографът Лайтън Страчи, Форстър и др. Групата интелектуалци се обединили в критиките си срещу наложения викториански морал и ценности. Покрай групата Вирджиния се запознала със съпруга си Леонард – политически теоретик, журналист и издател, който имал еврейски произход. Леонард бил много начетен човек, който наскоро бил спечелил стипендия от Кеймбридж. Преди появата му Вирджиния вече веднъж отказала брак на един от най-близките си приятели –хомосексуалиста Лайтън Страчи през 1909 г. Леонард и Вирджиния се оженили през 1912 г.
През 1922 г. Вирджиния срещнала писателката-дизайнер на градини Вита Саквил-Уест. Тя и съпругът й Харолд Никълсън били отявлени бисексуални. Когато Улф разбрала, че Вита е писателка, тя я поканила да издаде книга с помощта на новосъздаденото издателство, което управлявала с Леонард. Офертата била приета и двете жени започнали приятелството си, което след години прераснало в страстна любовна афера.
„Вита блести в зеленчуковия магазин – в розово, перлено…със своята зрялост, налети гърди…истинска жена…“, пише Вирджиния в дневника си. Леонард знаел за връзката им, но не се впечатлявал от това. За него било важно Вирджиния да е щастлива.
Повлияна от аферата си през 1927 г. Улф пише книгата „Орландо“ – фантастичната биография на младия шестнайсетгодишен поет Орландо от двора на кралица Елизабет I, който като хамелеон си сменя пола и личността и от мъж през XVI век, след близо 400 години на чудновати метаморфози, през 1928 г. се превръща в лейди Орландо – почтена съпруга и майка. Отчасти любовно писмо до Вита Саквил-Уест, отчасти опит за нов вид биография, тук Вирджиния Улф развихря дръзкото си поетическо въображение на тема любов, превратности, история, творчество и с искрящо от остроумие перо ни представя пищна панорама на три епохи – плодовития и разпътен век на елизабетинци, подредения и свръх рационален осемнайсети век и сладникаво-сантименталната викторианска епоха, като същевременно разбулва и техните вечно премълчавани истини.
Вита обаче била много свободолюбив човек. Нейните многобройни афери наранявали крехкото его на Вирджиния, която не можела да приеме толкова освободено поведение. Връзката им приключила в края на 20-те години, макар че те останали приятелки.
„Орландо“ остава в историята като най-важната, най-четивната и четена творба на Улф. Най-известната обаче е „Госпожа Далауей“, която излиза през 1925 г., който разказва за живота на Клариса Далауей – жена от редната класа, на средна възраст, която прекарва един свой ден, за да организира парти. Тема на романа обаче е животът на съзнанието. Умело използвайки вътрешния монолог, който следва движението на мисълта във времето, голямата писателка плете уникална психологическа проза, която и днес се смята за ненадмината като художествено въздействие. Въпреки фрагментарността на действието, романът се отличава с плътна структура, постигната чрез специфичната ритмика и метафорика, чрез умело търсеното и намирано повторение на думи и изрази.
През 1927 г. на бял свят се появява „Към фара“. Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта.
Произведенията на Улф разкриват разочарования и постоянната битка между песимизма и оптимизма. Улф говори за проблемите на семействата, като обрисува едни от най-пълнокръвните герои в английската литература и прави това с изключителен стил.
Четири години след „Към фара“ се появява и „Вълните“ – най-експерименталният й роман, който тя сама нарича „поетична пиеса“.
„Улф е една от няколкото фигури, които решително скъсват с викторианството и едуардианството в художествената литература. Тя е създател на експерименталната модернистична проза, която залага повече на формата, отколкото на сюжета. Тя се опитва да превърне романа в нещо абсолютно ново, като хваща само един отблясък от реалността и разкрива героите по неповторим начин в ключови моменти. Малко прилича на идеята за епифаните на Джойс, всъщност“, казва проф. Дейли.
С всеки свой роман Улф се опитва да разчупи границите и да създаде нещо ново, да проникне възможно най-дълбоко в героите си.
Свързани заглавия:
10 малко известни факта за Вирджиния Улф
Книги от Вирджиния Улф тук
