„Приказки и легенди. Обновени от френски писатели“ (анотация и откъс)

Приказките и легендите се предавали устно по света и затова най-популярните детски истории имат толкова много варианти. През XVIII в. и XIX в. тогавашните френски автори – от най-известните до най-непознатите – ги претворяват по свой начин, като им придават местен колорит и специфично звучене. Сред писателите, претворили тези народни разкази и легенди са Виктор Юго, Жак Буланже, Анатол Франс,… Списъкът е дълъг. В това ново издание ще намерите продължение на спящата красавица, разказ за човека, измамил дявола, легенда за Кръглата маса на крал Артур и историята как принц Чаровен е успял да спечели Истинска слава.

В текстовете се усещат и редица елементи от френския фолклор, случки за чудеса и за добрини, сторени от християнски светци, има и поучителни за децата басни. Книжката гъмжи от изящни илюстрации, които ни препращат в епохата на романтичните рицари, приказни принцове и прекрасни принцеси. Преводът е дело на Венелин Пройков, а редактор е франкофонът с безкомпромисна преценка – Стоян Атанасов. Негов е и подборът на историите.

ОТКЪС

Нищьо

Бретонска приказка

Имало едно време един ковач, който се наричал Нищьо и си имал кученце на име Бедньо. Нищьо бил толкова беден, че нямал дори хляб или тесто; нямал и желязо, което да кове, понеже му отказвали заеми.

Един ден Господ и свети Петър минали покрай неговата ковачница; нямали вид на богати хора, Господ яздел едно магаренце, на което била паднала подковата.

– Ще ми подковеш ли магаренцето? – попитал Господ.

– Да – отвърнал Нищьо, ама нали нямал дори къс­че желязо в ковачницата, взел една дебела сребърна халка и започнал да я бъхти върху наковалнята.

– Какво правиш с това сребро? – рекъл Господ.

– Подкова за твоето магаренце – отговорил Нищьо и сложил на добичето на Господ сребърна подкова.

– Какво ще искаш, задето ми подкова магарето? – попитал Господ.

– Нищо – отвърнал Нищьо, – май не си по-богат от мен.

– Е, щом не искаш пари, ще ти изпълня три желания; помисли и кажи какво ти се ще.

– Искай да те прати в рая – пошепнал му свети Петър.

– Има време за тая работа – отговорил ковачът. – Искам каквото влезе в кесията ми за тютюн, да не може да излезе без мое разрешение.

– Да бъде – казал Господ, – ами второто желание?

– Искай рая – шепнел свети Петър.

– Не ми се бъркай, дядка, има време за тая работа. Искам който седне на стола ми, да не може да стане без мое разрешение.

– Готово – откликнал Господ. – Остава ти едно желание; внимавай какво ще избереш.

– Искам който се покатери на моя орех, да не може да слезе без мое разрешение.

Господ обещал да сбъдне и това негово желание, после яхнал магаренцето и продължил по пътя си със свети Петър.

С тия желания Нищьо така и не забогатял, а кученцето му Бедньо било хилаво като вейка.

„Ах – мислел си често той, – какъв съм глупав, дето не поисках богатство! За едното нищо бих се продал на дявола!“

Една вечер в ковачницата му влязъл красив господин и му казал:

– Щом искаш да продадеш душата си, сключи договор с мен и ще ти платя добре за нея; ще ти дам злато и сребро и всичко, което ти се прииска.

– Става – отговорил Нищьо, – за колко години ме оставяш?

– Двайсет години.

– Двайсет години, добре, договорихме се.

Дяволът дал на Нищьо злато и сребро и той си поживял добре; двайсет години обаче минават бързо, като не скучаеш и си с пълна кесия. Изминала двайсетата година и дяволът дошъл да прибере Нищьо, а той рекъл:

– Идвам, само нека се поизмия и преоблека в чисти дрехи; седни на стола ми, няма да се бавя.

Дяволът седнал на столчето на Нищьо; Нищьо не се забавил, а когато се оправил, казал на дявола:

– Идваш ли?

Дяволът се опитал да стане, ама бил като прикован към стола и не можел да помръдне.

– Чакам те – повтарял Нищьо, – няма ли да вървим?

– Не мога да се изправя – отвръщал дяволът.

– Колко години още ми даваш, за да те пусна?

– Двайсет години – отговорил дяволът.

И дяволът се откъснал от стола на Нищьо. Двайсет години обаче минават бързо, като не скучаеш и си с пълна кесия. След като изтекла двайсетата година, дяволът дошъл заедно с още три дявола да прибере Нищьо.

– Само да се пооправя малко – казал му Нищьо. – Ако ти се ядат орехи, на моето дърво има зрели, не си опитвал нищо по-вкусно.

Четиримата дяволи се покатерили на дървото и взели да ядат орехови ядки; когато Нищьо се приготвил, дошъл отдолу и почнал да се подиграва на дяволите, които не можели да слязат.

– Остави ни да си отидем, Нищьо – викал дяволът, – отпускам ти още двайсет години и колкото щеш пари.

Нищьо пуснал дяволите; двайсет години обаче минават бързо, като не скучаеш и си с пълна кесия. Водачът на дяволите Платус дошъл да прибере Нищьо и довел със себе си всички дяволи от преизподнята.

– Готов съм – рекъл Нищьо. – Ама ми бяха казвали, че можеш да смалиш всичко. Това вярно ли е? Можеш ли и ти, и всички твои дяволи да се поместите в една мравка?

– Да – отвърнал Платус.

И отведнъж вместо дявола и свитата му Нищьо видял една мравка, която побързал да натика в кесията си за тютюн; после я поставил върху наковалнята си и започнал да я бъхти, докато ризата му станала мокра от пот и всеки ден правел така.

Междувременно по света нямало нито войни, нито свади, понеже дяволът вече не изкушавал хората; всички били щастливи, само прокурорите умирали от глад. Те отишли и се оплакали на краля, който накрая научил, че Нищьо е прибрал всички дяволи от преизподнята в кесията си за тютюн. Заповядал му да пусне дяволите, за да не измрат от глад прокурорите му, като го заплашил, че ако не се подчини, ще бъде обесен. Нищьо се уплашил за врата си и пуснал дяволите при условие да не идват повече да го дирят. Войните и свадите веднага за­поч­нали отново, прокурорите печелели торби с пари, а кралят бил доволен.

Накрая Нищьо умрял и се добрал до рая заедно с кученцето си Бедньо. Почукал: чук, чук! Свети Петър дошъл да му отвори.

– А, ти ли си, Нищьо?! – попитал той насмешливо. – Тук няма място за теб, трябваше да поискаш да дойдеш в рая, аз ти казах.

И треснал портата. Нищьо отишъл – чук, чук – пред портата на чистилището. Вратарят отворил прозорче, прегледал документите на Нищьо и му рекъл:

– Нямаш достатъчно дребни грехове и имаш твърде много големи, за да дойдеш тук.

Треснал му портата и Нищьо отишъл при входа на преизподнята. Щом вратарят го видял, залостил здраво и му казал:

– Изчезвай, Нищьо, никога няма да влезеш тук; здравата ни подреди, докато бяхме в твоята кесия за тютюн.

Нищьо слязъл пак на земята и си живее на нея и досега заедно с кученцето си Бедньо.

(Из „Приказки от стара Франция“)

„Приказки и легенди. Обновени  от френски писатели“ тук