Лира Литературно-рекламна Агенция
Ангел Игов завършва І АЕГ и СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Университета на Роухемптън, Лондон и в Университета на Калифорния, Бъркли, със стипендия по програма „Фулбрайт“. Стипендиант на международната програма „Халма“ (2010). Автор на романа „Кратка повест за срама“ (2011), спечелил конкурса на фондация „Елизабет Костова“ за превод на английски език, и на два сборника с разкази: „Срещи на пътя“ (2002) и „К.“ (2006); първият печели наградата „Южна пролет“, а вторият е номиниран за наградата „Елиас Канети“. Носител на награда от конкурса „Рашко Сугарев“ за разказа „Всичко“. Бил е литературен наблюдател в предаването на TV7 „5 по Рихтер“, в. „Култура“, сп. „Мениджър“ и Sofia Live. Номиниран за наградата „Христо Г. Данов“ за представяне на българската книга. Водил е предаването „Всяка събота“ по радио „Нет“. Член на журито на конкурса за роман „Вик“ (2007) и на конкурса за поетична книга „Иван Николов“ (2009). Превел е на български език романи от Пол Остър, Мартин Еймис, Иън Макюън, Анджела Картър и др., както и „Лирически балади“ на Уилям Уърдзуърт и Самюъл Тейлър Колридж. Романът му „Кротките“ е номиниран за наградата „Хеликон“.
–––––
Как бихте се представили пред публиката на lira.bg и сп. „Книжарница” – все четящи хора?
– Напълно ми стига да се представя и аз като четящ човек. Доста четящ човек, който прави най-различни неща, свързани с книгите и четенето: пише, превежда, преподава…
Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?
– Отговорът на този въпрос е различен в различни моменти от човешкия живот. Така че авторите, които бих посочил като важни за мен, са много и все различни. Нека кажа просто, че в последните години един изключителен, разтърсващ роман оказа голямо въздействие и върху мисленето, и върху писането ми. Това е „Доброжелателните“ на Джонатан Лител. А най-впечатляващата книга, която прочетох през последната една година, е „Пътища в нощта“ от Гайто Газданов.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– Естествено, приемам я като сериозно признание и потвърждение, че има смисъл от това, което съм направил в „Кротките“. Впечатлен съм от цялостния интерес, който предизвика моята книга и това ме мотивира вече да обмислям следващата.
Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот? Липсва ли Ви истинската литературна критика?
– Лесно би било да кажем, че литературните награди са суета, но все пак е приятно, когато те награждават. Наградата има и друг смисъл – да изостри вниманието, да отведе съответната книга по-лесно и бързо до публиката, особено в ситуация като нашата, в която професионална литературна критика почти не съществува. Мисля, че специално наградата „Хеликон“ успява да постигне това в по-голяма степен от другите награди, които някак се изчерпват със самия приз и нищо особено не следва. Това е проблем като цяло на сбърканата публичност в България, но и самите организатори биха могли да помислят как техните награди да станат по-видими. Хубаво би било и ако всички журита мотивират избора си, ако различните конкурси следват своя логика. Това помага и на наградата да тежи на мястото си, и на отличената книга да покаже по-ярко собствената си физиономия.
Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?
– Всеки сам намира каузата си, но – като всички други – и писателят може да попадне в моралния и житейски капан на обсебилата го кауза. Смятам, че именно това е едно от нещата, които съм показал в „Кротките“. Повече вярвам на писателите, ангажирани с по-големи, философски каузи: например със спасителната сила на въображението, което ни кара да разбираме другите хора и което се възпитава чрез литературата. Може би звучи малко абстрактно, но в конкретни обществени кризи такива каузи се проявяват в конкретни стъпки. Отбраняването на природата, съхраняването на ресурсите – това също са каузи, които са важни лично за мен, дори да не са пряко свързани с книгите, но ако човек притежава публична позиция, трябва да говори за тези неща.
Какво е да си писател днес? Може ли словото да победи калашниците и тротила?
– Тук отново бих се върнал на въображението. Иън Макюън казва, че огромното престъпление на терористите от 11-и септември се състои в провала на въображението. Странно, нали? Но човек с изградено и работещо въображение не може да взриви другия до себе си. Затова литературата е възможна противоотрова срещу калашниците и тротила, срещу всяка проява на фанатизъм и срещу чудовищните бездни на човешката глупост. Естествено, фанатиците рядко четат литература. Но твърдя, че онези, които я четат – отдадено и пълноценно – няма да станат фанатици. Затова във времето на нови големи конфликти, в което изглежда навлизаме след дълготрайния мир в Западния свят, ролята на писателя ще бъде важна.
