Лира Литературно-рекламна Агенция
Недялко Славов е поет, писател и драматург. Роден е в Пловдив през 1952 г. Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм и са далече от съвременните тематични клишета. Негови пиеси са поставяни на различни сцени. Носител е на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“. Романът му „432 херца“ е номиниран за наградата „Хеликон“.
–––––––––
Как бихте се представили пред публиката на lira.bg и сп. „Книжарница” – все четящи хора?
– Като открит, обичащ човек.
Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?
– „Дон Кихот” , „Фауст” , „Ана Каренина” , „Алкохоли” на Аполинер, „Любовната песен на Джон Пруфрок” на Елиът, „Покана за екзекуция” на Набоков; свалям шапка пред Биньо Иванов и Иван Методиев.
Питате с какво ми повлияха ли? Просто ме карат да се чувствам по-висок.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– Казано със шега – стъпката е по-лека. Егото си тананика.
Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот?
– Литературните награди са важно нещо. Не само за автора, но и за публиката. Те я насочват към стойностното. Затова имат смисъл само тогава, когато подкрепят талантливата книга. Иначе работят за посредствеността.
Липсва ли Ви истинската литературна критика?
– Истинските критици са се отдръпнали. Мълчат по разни причини. Произнасят се рядко. Вместо тях по форумите бушуват агресивни и самонадеяни блогъри. Това е „критика” без анализ, без творчески качества, но пък е силно креслива. Най-слабото определение за дадена книга е „страхотна” и оттам като започнете нагоре – до „епична”, „епохална”, „галактична” и каквото се сетите още. С една дума – рекламна блъсканица в прайм тайма. Като реклама на перилни препарати, дамски превръзки или нещо подобно.
Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?
– На красотата. Тя е като дъгата! Хем е омайна, хем съдържа всички съставни цветове на живота.
Какво е да си писател днес?
– Все това, което е бил и през вековете. Той е клисарят, който бие камбаната!
Може ли словото да победи калашниците и тротила?
– Не може. На всичкото отгоре най-престижната световна награда за литература е на името на Нобел, изобретателят на динамита. Странно, нали? Литературата не побеждава, а спасява.
