Начало / Интервюта / Недялко Славов: Литературата не побеждава, а спасява

Недялко Славов: Литературата не побеждава, а спасява

Недялко Славов е поет, писател и драматург. Роден е в Пловдив през 1952 г.  Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм и са далече от съвременните тематични клишета. Негови пиеси са поставяни на различни сцени. Носител е на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“. Романът му „432 херца“ е номиниран за наградата „Хеликон“.

–––––––––

Как бихте се представили пред публиката на lira.bg и сп. „Книжарница” – все четящи хора?

– Като открит, обичащ  човек.

Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?

– „Дон Кихот” , „Фауст” , „Ана Каренина” , „Алкохоли” на Аполинер, „Любовната песен на Джон Пруфрок” на Елиът, „Покана за екзекуция” на Набоков; свалям шапка пред  Биньо Иванов и Иван Методиев.

Питате с  какво ми повлияха ли? Просто ме карат да се чувствам по-висок.

Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?

– Казано със шега – стъпката е по-лека. Егото си тананика.

Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот?

– Литературните награди са важно нещо.  Не само за автора, но и за публиката. Те я насочват към стойностното. Затова имат смисъл само тогава, когато подкрепят талантливата книга. Иначе работят за  посредствеността.

Липсва ли Ви истинската литературна критика?

– Истинските критици са се отдръпнали. Мълчат по разни причини. Произнасят се рядко. Вместо тях по форумите бушуват агресивни и самонадеяни блогъри. Това е „критика” без анализ, без творчески качества, но пък е силно креслива.  Най-слабото определение за дадена книга е „страхотна” и оттам като започнете  нагоре –  до „епична”, „епохална”, „галактична” и каквото се сетите още. С една дума – рекламна блъсканица в прайм тайма. Като реклама на перилни препарати, дамски превръзки или нещо подобно.

Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?

– На красотата. Тя е като дъгата! Хем е омайна, хем съдържа всички съставни цветове на живота.

Какво е да си писател днес?

– Все това, което е бил и през вековете. Той е  клисарят, който бие камбаната!

Може ли словото да победи калашниците и тротила?

– Не може.  На всичкото отгоре  най-престижната световна награда за литература е на името на Нобел, изобретателят на динамита. Странно, нали?  Литературата не побеждава, а спасява.

Прочетете още

Korici (2)

Ясни са номинациите за награда „Хеликон“ 2023 г.

Това са двайсет и вторите годишни номинации за литературната награда „Хеликон“. На заключително заседание жури …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...