Начало / Интервюта / Чавдар Ценов: Писателят е загубил някогашната си лидерска роля в обществото

Чавдар Ценов: Писателят е загубил някогашната си лидерска роля в обществото

Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършва 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Работил е като учител по български език и литература, редактор във в. “Литературен форум”, в Националния институт за паметници на културата, в издателство, като коректор и репортер във всекидневници, бил е началник отдел и директор на дирекция в държавната администрация, координатор на проекта “Разбираема България”. Превеждал е от френски език автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други. Автор е на съчинението “Удавената риба”, на сборниците с разкази “Черно под ноктите”, “Щраусовете на Валс” и “Другата врата” и (преведена и издадена в Македония, 2011), на романа “Кучета под индиго” (номиниран за Националната литературна награда за роман на годината (2011-2012) и за наградата “Хеликон”). Негови разкази са превеждани на унгарски, испански и македонски език. Сборникът му с новели и разкази „Отклонения наесен“ е номиниран за наградата „Хеликон“ за тази година.

–––––––

Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?

–              Пред четящата публика бих искал да се представя единствено чрез своите книги. Последната, за която е и настоящата номинация, се казва „Отклонения наесен“ и все още може да се намери в книжарниците. Това „все още“ е шега.

 Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?

–          Чехов, Кафка, Радичков и още… Напоследък Милан Кундера. Неговите разсъждения винаги са ми интересни, нещо повече – запленяват ме, предизвикват ме. „Мечтая за свят, в който писателите ще бъдат задължени от закона да пазят в тайна самоличността си и да използват псевдоними“ – пише Кундера в „Изкуството на романа“. Бих добавил, че такъв свят би се отразил много благотворно на литературата. Обаче има опасност тя почти да изчезне.

 Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?

–          Като шанс книгата ми да намери повече читатели.

 Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот? Липсва ли Ви истинската литературна критика?

–          Определено ми липсва т.нар. оперативна критика. Тоест – онзи своевременен и тежащ на мястото си анализ, който освен че оценява по достойнство излизащите книги, и то на страниците на сериозни вестници и списания (каквито почти не останаха), сглобява пъзела на съвременната българска литература, за да видим цялостната ѝ картина, която сега, поне на мен, ми се губи… Литературните награди не могат да заместят нейната липса, но е добре, че ги има.

 Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?

–          Писателят е загубил някогашната си лидерска роля в обществото. Ала добрите книги винаги са били в защита на една изключителна обществена кауза – да развиват естетически (и не само) човека, да разширяват хоризонтите му, да извеждат душата му на чист въздух, далеч от пошлостта на бита.

  Какво е да си писател днес? Може ли словото да победи калашниците и тротила?

–          Днес писателят у нас е белязан с маргиналност. От неправдоподобния живот, в който допреди 26 години пребиваваха членовете на Съюза на българските писатели, пълен с привилегии и зависимости, се мина в другата крайност – трудното осигуряване дори на елементарно съществуване оставя за чисто литературния труд времеви трохи.

Литературното слово не може да победи калашника. Това може да направи само нахалното, агресивно и безогледно говорене. Неслучайно след революциите идват най-големите царе на словесните пируети – кариеристите.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

nagr2

Двайсетгодишният „Хеликон“ кацна на рамото на Георги Тенев

Писателят получи наградата за „антиутопичното си визионерство“ Георги Тенев е новият лауреат на литературната награда …