Начало / Интервюта / Чавдар Ценов: Писателят е загубил някогашната си лидерска роля в обществото

Чавдар Ценов: Писателят е загубил някогашната си лидерска роля в обществото

Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършва 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Работил е като учител по български език и литература, редактор във в. “Литературен форум”, в Националния институт за паметници на културата, в издателство, като коректор и репортер във всекидневници, бил е началник отдел и директор на дирекция в държавната администрация, координатор на проекта “Разбираема България”. Превеждал е от френски език автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други. Автор е на съчинението “Удавената риба”, на сборниците с разкази “Черно под ноктите”, “Щраусовете на Валс” и “Другата врата” и (преведена и издадена в Македония, 2011), на романа “Кучета под индиго” (номиниран за Националната литературна награда за роман на годината (2011-2012) и за наградата “Хеликон”). Негови разкази са превеждани на унгарски, испански и македонски език. Сборникът му с новели и разкази „Отклонения наесен“ е номиниран за наградата „Хеликон“ за тази година.

–––––––

Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?

–              Пред четящата публика бих искал да се представя единствено чрез своите книги. Последната, за която е и настоящата номинация, се казва „Отклонения наесен“ и все още може да се намери в книжарниците. Това „все още“ е шега.

 Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?

–          Чехов, Кафка, Радичков и още… Напоследък Милан Кундера. Неговите разсъждения винаги са ми интересни, нещо повече – запленяват ме, предизвикват ме. „Мечтая за свят, в който писателите ще бъдат задължени от закона да пазят в тайна самоличността си и да използват псевдоними“ – пише Кундера в „Изкуството на романа“. Бих добавил, че такъв свят би се отразил много благотворно на литературата. Обаче има опасност тя почти да изчезне.

 Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?

–          Като шанс книгата ми да намери повече читатели.

 Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот? Липсва ли Ви истинската литературна критика?

–          Определено ми липсва т.нар. оперативна критика. Тоест – онзи своевременен и тежащ на мястото си анализ, който освен че оценява по достойнство излизащите книги, и то на страниците на сериозни вестници и списания (каквито почти не останаха), сглобява пъзела на съвременната българска литература, за да видим цялостната ѝ картина, която сега, поне на мен, ми се губи… Литературните награди не могат да заместят нейната липса, но е добре, че ги има.

 Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?

–          Писателят е загубил някогашната си лидерска роля в обществото. Ала добрите книги винаги са били в защита на една изключителна обществена кауза – да развиват естетически (и не само) човека, да разширяват хоризонтите му, да извеждат душата му на чист въздух, далеч от пошлостта на бита.

  Какво е да си писател днес? Може ли словото да победи калашниците и тротила?

–          Днес писателят у нас е белязан с маргиналност. От неправдоподобния живот, в който допреди 26 години пребиваваха членовете на Съюза на българските писатели, пълен с привилегии и зависимости, се мина в другата крайност – трудното осигуряване дори на елементарно съществуване оставя за чисто литературния труд времеви трохи.

Литературното слово не може да победи калашника. Това може да направи само нахалното, агресивно и безогледно говорене. Неслучайно след революциите идват най-големите царе на словесните пируети – кариеристите.

Прочетете още

_DSC9447

„Хавра“ е роман не за Америка, а за България

Захари Карабашлиев се завърна триумфално на литературната сцена с романа „Хавра“. Всъщност, той не е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *