Да не забравяме Смирненски

На 17 септември 1898 г. в Кукуш е роден Христо Димитров Измирлиев, известен най-вече като Смирненски.  Първите си поетични опити прави още в гимназията под влияние на брат си Тома. Въпреки че умира само на 24 години, оставя забележително поетично наследство, в много отношения ненадминато и до днес. Текстовете му са събрани в 8 тома. Считан е за ярък  представител на постсимволизма в българската литература. Желанието му за глобална промяна в света и острата социална критика го правят актуален и през ХХІ век. Част от творбите му бяха популярни в годините на социализма и това е причината името му да се свързва с определена политическа формация. Това е и причината името му да се пренебрегва. Днес къщата, в която е живял в столичния квартал „Ючбунар“  („Овче поле” № 116), е в окаяно състояние. Години наред псевдоинтелигенти от политическата върхушка прахосаха милиони левове за бутафории и продължават да го правят, но за този паметник на културата няма и стотинка.

 Нека си припомним някои от поетичните му шедьоври, част от българската литературна съкровищница.

В ЛЕГЕ

„Леге”. Задръстен тротоар

и двойка там. Той хапльо стар,

а тя пък прелестна жена

с очи на палава сърна.

Потънал в пот, почервенел,

той, хапльото, се е навел

и връзва връзките й, тя

стои с усмивка на уста,

върти на четири очи

и нещо смътно в тях личи…

„Леге” и столичен елит –

и пъшка той надве превит,

прокапва пот кат едър град,

а тя поглежда всеки млад

с усмивка блага на уста

и сякаш смята си сега

с кого би било най-добре

сред туй нестихващо море

да тури тя поне веднъж

на изпотения си мъж

ей тъй на… само за шега,

един чифт хубави рога.

–

НИЙ СМЕ ВЕСЕЛИ БРОДЯГИ

 

Ний сме весели бродяги,

ний сме влюбени в света

и сред смях и песни гоним

свойта хубава мечта.

 

В колесницата на Бакхус

сред стаканения звън

ний прегръщаме живота

в някакъв неземен сън.

 

Не достигат нас вълните

на житейското море,

ний сме волнокрили чайки,

ний бездомни сме царе.

 

Наште радости съдбата

не е в сила да срази,

ний се смеем и когато

трябва да текат сълзи.

 

Ний не мислиме за утре,

ни за ад и ни за рай,

нас не стряска, не тревожи

на живота тъмний край.

 

Ний живеем вечна младост,

ний живеем шумни дни,

дните ни са чисти, леки,

както джобовете ни!

 

Ний сме весели бродяги,

ний сме влюбени в света

и сред смях и звън стаканен

гоним хубава мечта.

Книги с творби на Смирненски тук