Лира Литературно-рекламна Агенция
Празникът грее в написаното от тях за малки и големи
Душата им е по-красива от всякога, когато творят със силата на вярата. А го правят искрено и без превземки – посвещавайки на това таланта си. И като пишат със сърце, учат българина да е по-добър, да е истински смирен.
Част от красотата на онзи Великден за съжаление е изчезнала. Сега са останали само ритуалите и онова, което наричаме традиции. Но точно написаното от нашите големи поети и писатели напомня, че празникът се случва първо в душата.
Много вярваща е например Дора Габе. Едни от най-хубавите ѝ детски стихотворения са под формата на молитва. Във „Великден“ тя пише:
Чук, чук, яйчице,
ако имаш сърчице,
да му кажеш, нека знай:
днеска цял ден се играй.
Весела олелия пък създава самата Елисавета Багряна във „Великденски помагачи“. Все едно картинката се е случила вкъщи днес 
Мама отвори вратата
и що да види горката:
изпотрошени яйцата,
вапсани цели децата!
Дълбока и искрена вяра се усеща и в написаното от Асен Разцветников. Изключително ерудиран, той превежда от старогръцки, френски и немски. Сега го свързваме по-често с написаното за деца, но и другите му неща ни карат буквално да замръзнем… Ето няколко реда от стихотворение, посветено на Великден:
И бий в сърца ни нежна сила,
и ний простираме ръка —
със пръсти, жадни да помилват
децата, птиците, света.
Както може да се очаква, Смирненски пък е закачлив и дяволит, щом стигне до темата за религията и православните празници. Но пък Вазов размишлява дълбоко над Христовото послание, опитва се да тегли чертата, че да види докъде сме я докарали ние, хората 19 века по-късно… А написаното от него през 1903 г. е напълно в сила и сега:
Человечеството чака спасител, а спасителят отдавна се е явил и е казал: „Любите друг друга!“ Суетен позив! Ушите го възприемат, умовете го разбират, но сърцата остаят безотзивни, закоравели в жестокост и егоизъм…
По онова време всъщност християнската нравственост е била модел за развитие на обществото. Затова и мнозина от познатите и обичани и днес имена съзнателно насочват част от творчеството си в тази посока. Просто националната идея се съдържа в посланието да си честен, трудолюбив, открит… Православната вяра илюстрира всичко това. И се раждат, да речем, „Молитва“ на споменатата Дора Габе, „Към Бога“ на Константин Величков или пък „Пред кандилото“ на Григор Угаров. Всичко това с топлина илюстрира още едно великденско стихотворение – този път от търговищкия преводач и писател Драго Попов. Тези няколко мили реда са и сърдечното ни благопожелание към вас:
Да посрещнем Великдена
със яйцата червените;
с радост чиста невидена —
във сърцата засмените!
