Лира Литературно-рекламна Агенция
Давид Лагеркранс е шведски писател и журналист, роден през 1962 г. В своята родина той има по няколко признати художествени и нехудожествени издания, но на англоезичния книжен пазар придоби популярност чак през 2011 г. като съавтор на автобиографията на футболиста Златан Ибрахимович, „I am Zlatan Ibrahimović“. Когато бащата и братът на Стиг Ларшон взели решение да има продължение на неговата бестселър трилогия „Милениум“, те видели в Лагеркранс точния човек. „The Girl in the Spider’s Web“ излезе преди дни на книжния пазар и се радва както на респекта на критиците, така и на интереса на читателите. Представяме ви интервю на шведския автор с „Entertainment Weekly“, в което той говори за новия си роман.
–––––––––
Да продължите тази поредица е стряскаща задача. Как подходихте към този проект?
– Първо, препрочетох книгите на Ларшон. Четох ги и когато излязоха, но този път си водех бележки. Когато започнах да пиша, бях уплашен. Дали ще успея да се справя? Няма ли да се изложа? Медиите се занимаваха със случая сякаш става въпрос за държавен проблем. Но мисля, че чувството за опасност ме накара да пиша по-добре.
Какво ви вдъхнови за сюжета?
– Бях нервен относно сюжета, защото книгите на Стиг Ларшон са характерни именно с комплексния сюжет. Спомних си, че отразявах една много интересна личност – аутист. Герой, подобен на този във филма „Рейнман“. Младежът не можел нито да чува, нито да говори. Веднъж родителите му минали покрай улична лампа. На другия ден той нарисувал уличната лампа съвсем точно, без изобщо някога да се е учил да рисува. Помислих, че ще е подходящо Лисбет да спаси точно такъв герой. Нямаше как да напиша обикновена история.
Носят се слухове, че Ларшон е оставил план, насоки. Използвахте ли ги?
– Не. Единствените бележки, с които съм си помагал, са тези, които си водих докато препрочитах романите му. Аз много го харесвам и имам своя гледна точка за много неща, които съм сигурен, че и той би развил, ако имаше възможност. Разбира се, има много въпроси за митологията на Лисбет Саландер – тя е толкова мистериозен персонаж. Нейният жесток баща, тежкото й детство, как така е толкова добър хакер и т.н.
Мислите ли, че Лисбет е героиня на феминизма?
– О, да, разбира се! Мисля, че тя дори промени криминалната проза завинаги. Вече нямаме невинни и безпомощни жени, които са само жертви. Тя има собствено чувство за справедливост и е на поход. Момиче, което отказва да бъде жертва.
Но проявява слабост, когато става въпрос за Микаел Блумквист, нали?
– Противоположностите са нещо важно. Не може да е неуязвима. Блумквист й е слабост, но тя също е негова слабост.
Как годините на работа като журналист в криминален отдел ви помогнаха?
– Научих важността на детайлите. Веднъж писах за ужасен убиец – финландец, който карал жертвите си да падат на колене пред него и да молят за милост. Отразявал съм престъпления много пъти, макар да не съм си позволявал жестокостта да ме срине. Разбрал съм, че малките детайли са от ключово значение.
Кои криминални автори обичате да четете?
– Стиг Ларшон, според мен, беше най-добрия.
Освен него?
– Денис Лихейн, разбира се, той е брилянтен. Също трябва отново да прочета „Името на розата“ от Умберто Еко. Това е книгата, която ми служи за пример. Интересна, но с мъдрост и знание. Едновременно научаваш нещо, но и се забавляваш.
Свързани заглавия
Критиците признаха качествата на романа на Дейвид Лагеркранц за Лисбет Саландер
Последният роман от „Светът на диска“ и продължението на „Милениум“ излизат едновременно
Подробности за сюжета на продължението на трилогията на „Милениум“ от Стиг Ларшон бяха разкрити
Продължението на трилогията „Милениум“ е с ново заглавие
Продължението на трилогията „Милениум“ от Стиг Ларшон излиза в поне 35 страни през август
Ще има продължение на трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон
Трилогията „Милениум“ тук
