Начало / Интервюта / Давид Фоенкинос: Обичам любовта да е нежна и стабилна, не само лудост

Давид Фоенкинос: Обичам любовта да е нежна и стабилна, не само лудост

В навечерието на филмовия фестивал „Любовта е лудост“ една от най-нашумелите млади звезди на съвременната френска литература – Давид Фоенкинос, дойде лично да представи филма по хита си „Деликатност“, включен в програмата. 40-годишният бивш музикант използва визитата си да се срещне с българските си читатели  и да им представи лично и последните си книги на българския книжен пазар – „Спомените“ и „Шарлот“. Фоенкинос даде интервю специално за читателите на lira.bg.

–––-

Свърши ли почивката ви от писането?

–        Да, за пръв път в кариерата си като писател не писах цяла година. Обикновено, като завърша един роман, вече имам идея за следващия. Но „Шарлот“ беше много важна за мен и трудна за писане книга. Но започнах отново. За голямо неудоволствие на тези, които не харесват книгите ми.

А новата книга отново ли ще бъде с толкова сериозна тема като „Шарлот“, или пак ще се върнете към абсурдизма на предишните си произведения?

–        О, ще бъде много различна от всичко, което съм писал до момента, но не мога да разкрия повече. Нека ви изненадам. Но знаете, най-хубавата ми книга е следващата…

Как ви засегна случилото се с „Шарли Ебдо“ и навлизането на ислямския тероризъм в страната ви?

–        О, беше голям шок. Още повече, когато става дума за хора, които познаваш. Аз не харесвам много хумора на „Шарли“, но хората, които правеха този вестник, особено по-старите, бяха невероятни, с изключително чувство за хумор. Беше много тъжно, защото бяха хора, които познаваме. Живеем в постоянен страх. Всеки ден има такива актове. Това бяха журналисти със своя гледна точка и огромно чувство за хумор. Но няма йерархия между жертвите на тероризма и драмите, всички са важни.

Може ли тероризмът да е следващата сериозна тема в творчеството ви след тази за Холокоста“?

–        Не. По никакъв начин не смятам, че в „Шарлот“ темата е Холокостът. Разбира се, закачих го по някакъв начин в книгата си, но всъщност просто бях възхитен от една художничка и очарован от работата й и това каква невероятна жена е била. Така се случи, че нейната трагична съдба е свързана с Втората световна война. Но не си казах, че ще напиша книга за Втората световна война. Напротив. От доста време исках да осветля тази тема. Всъщност смятам, че е важно да не си избираш темите за писане, защото те са тези, които те избират. За мен беше абсолютна необходимост да напиша „Шарлот“. Мечтаех да споделя тази страст. Получи се прекрасно, защото книгата имаше много голям успех във Франция. Много хора откриха нейното творчество. Изпитвам прилив на енергия да представя това творчество на целия свят и заради книгата ще пътувам доста.

А как ви намери историята на Шарлот Соломон?

–        Това е много различна история, необичайна. Разказвам реалния живот на Шарлот. Понякога читателят дори си задава въпроса дали не си измислям нещо. Това е една трагедия, белязана от силния характер на Шарлот Соломон. Но аз направих сериозно проучване на живота й, който в книгата е разказван от самата нея. Нейното творчество разказва историята й, разказва за Франция в онези години. Исках да споделя с читателя вълнението, което изпитах, когато видях картините й. Радвам се, че книгата получи наградата „Гонкур“ на младите читатели, бях трогнат. Тази жена дава пример за смелост и въпреки всички изпитания тя, която през цялото време живее на ръба на отчаянието и лудостта, е успяла да ги превърне в творчество, което е олицетворение на културата и хумора. Израснала е в Германия през 30-те години по времето на голям интелектуален подем, обградена от музиканти, ерудити. Но всичко това е било унищожено. Животът й е за пример. Естествено, както става обичайно, срещата ми с Шарлот беше случайна. Имах приятелка полякиня, която ми гостуваше от време на време. Тя ми показа картините й и бях изумен. Обичам изкуството, но не бях виждал толкова интензивно творчество. Тя придава в картините си най-съкровеното у човека. Имах чувството за дежавю. Малко мистично изживяване, но толкова силно, че с години мислех за нея. Писах книгата много дълго, говорех за нея постоянно. Щастлив съм, че най-накрая успях да представя живота и творчеството й. Тя е могла като Ане Франк да напише дневник, но вместо това рисува. Дори участвах в слагането на паметна плоча на Шарлот в града в Южна Франция, в който е живяла.

Разкажете за „Деликатност“, лентата по която ще представите във Варна на фестивала „Любовта е лудост“.

–        Тази книга излезе през 2009 г. и промени живота ми. Преди това книгите ми не се продаваха много добре, но не бях отчаян. „Деликатност“ се превърна в явление. Мислех си, че се шегуват, като ми казваха, че всички я четат. Стигна до № 1 в класациите, надмина 1 милион продажби. Беше много странна ситуация. Странното на филма е, че докато го снимахме, книгата стигна до върховете. Успехът нямаше значение за филмирането й. С брат ми не бяхме правили филми заедно. Макар че прави само по един филм годишно, Тоту се съгласи, искаше й се да участва в скромна френска продукция. Нямахме идея кой да й партнира, но се спряхме на един белгиец. Доста абсурдно. Има някаква магия в това да създадеш едни герои и след това да видиш как оживяват.

Любовта наистина ли е лудост?

–        Вярно е. Тя е в сърцето на много от моите книги. Но аз не съм романтик и не пиша любовни книги. Просто разказвам истории, като тази на Натали в „Деликатност“. В „Спомените“ и в „Шарлот“ също се говори за любов и съдба, за живот. Любовта често е изправена пред много въпроси. Не искам да пиша любовни истории, макар всичките ми герои изживяват такива. Харесва ми идеята, че всичко е възможно в любовта. Обичам любовта да е нежна и стабилна, не само лудост. Но тя е различна за всеки. Чисто и просто обичам любовта.

Как успявате да разпускате след напрежението на интелектуалния труд, какъвто е писането?

–        Не смятам, че писането е единствено интелектуална работа. Това е труд, който изисква също емоции, усещания. Нямам впечатлението, че пиша винаги с мозъка си само. Много е физическо. Почивам, като се отпускам, живея. Имам шанса да се изхранвам с литературата, да пътувам много. Обичам да се разхождам, да се срещам с хора, да изживявам малки моменти като този да седя и да говоря с вас.

А отказахте ли се от музиката? Знаем, че сте бил музикант…

–        Вече не се занимавам с музика. Не мога да правя всичко – киното, литературата, децата, жените. Това, което ми липсва, е да имам друг живот. Много би ми харесало да бъда рок звезда. Но мисля, че всички правим избори. От друга страна, музиката е много важна в книгите ми. Така практически аз продължавам с нея. Има огромна връзка между писането и музиката. Преди време се занимавах с моя инструмент, работех много. След това започнах да пиша и всъщност правех същото – работех върху писането. От друга страна, една книга като „Шарлот“ е вдъхновена от Шуберт и е ритмизирана по някакъв начин от музиката му. А може един ден да престана да пиша и да се отдам на музиката…

Изкуството, красотата и любовта могат ли да спасят света от безумието на войната?

–        Не. Но могат да спасят един човек от отчаяние. Такъв е случаят с Шарлот Саломон от книгата ми. Имаме безброй доказателства, че нищо не може да спаси света от бруталността.

Не сте за първи път в България, нали?

–        Преди девет години посетих страната ви. Доволен съм от живота в София и съм щастлив, че пак съм тук и имам шанса да видя още един град – Варна. Радвам се, че мога да говоря за „Шарлот“ тук, че ще мога да представя и филма по книгата „Деликатност“, който е режисиран от брат ми Стефан. Мисля, че престоят ми у вас ще е плодотворен, въпреки че в София текат много ремонти. Но издателите ми нямат общо с ремонтите, нали?

Казвате в едно интервю, че героите ви носят славянска лудост, а любими автори са ви писатели като Гогол и Достоевски. Откъде идва този интерес?

–        Вдъхновявам се от Изтока, обичам всички страни на изток от Франция – от Германия до Русия. Руската литература е изключителна. От романите на Достоевски струи и лудост и трескавост. Шарлот пък се възхищава от немската литература и Кафка. Но харесвам и други. В момента чета Роберто Боланьо, харесвам и много американски писатели. Още не съм описал българин в романите си. Това е моята мисия. Но това е заради футболиста Емил Костадинов и това, че елиминира Франция през 1993 г. Това е единствената причина. Но си давам сметка че трябва да опиша български герой в някоя книга.

 

Интервюто взе Елена Бойчинова

(Използвани са и въпроси от други медии)

Свързани заглавия

Шарлот по време на война (ревю)

„Шарлот“ от Давид Фоенкинос (анотация и откъс)

Подарете си изтънчени литературни мигове с Давид Фоенкинос

„Шарлот“ на Давид Фоенкинос ще бъде в книжарниците от 17 август

Давид Фоенкинос идва в България

 Книгите на Фоенкинос тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eko

Цветелина Спиридонова: Намираме се сред океан от красота

Художничката показва на децата как да спасим моретата и океаните „Великото приключение на малкото китче …