Начало / Читатели / „Океан море“ от Алесандро Барико (ревю)

„Океан море“ от Алесандро Барико (ревю)

 Любина ЙОРДАНОВА

„Океан море“ е вълшебна приказка, разказана изящно с четката на нежността и болката. Всичко започва пред морето, където то не е още море, а земята не е още земя и всяка направена стъпка може лесно да бъде заличена. Там в странноприемница „Алмайер“.

На това място няколко корабокрушенци в живота се срещат случайно, докато търсят самите себе си: художникът Пласон, чийто единствен сполучлив завършек са неприятните разговори, а онова, което най-много обича е да рисува синьото безбрежие, без да го изобразява; професор Бартълбум, който пише енциклопедия за пределите; прелюбодейката Ан Деверия, заточена тук от съпруга ѝ; страхуващата се Елизевин, която иска да живее и нейния придружител – Отец Плюш, който обича да измисля молитви за всякакви поводи; тайнственият Адамс с очи на „животно на лов“. И един незнаен посетител в седмата стая.

А там, в лоното на морето се случва най-страшното. То е обезобразено с кръв от жестокостта на човека. Убийства, омраза, борба за оцеляване, предаване, умиране и покой, който да те върне на брега. Савини и Тома.

Песните на завръщането се пеят в края, когато вече няма страх.

Има една дума. За да се каже морето. За да се помни.

А дали то има очи? Граници? Изпитва ли болка? Обича ли? Смее ли се? Дали наистина може да бъде жестоко, като човека? Или единственият му смисъл е да лекува?

Хиляди въпроси. И един отговор – океан море.

„Та никой да не може да забрави колко хубаво би било, ако за всяко море, което ни очаква, имаше една река, за нас. И някой – баща, любим, някой, – способен да ни хване за ръка и да намери тази река – да си я представи, да я измисли – и върху течението ѝ да ни спусне с лекотата на една-единствена дума, сбогом. Би било наистина прекрасно. Би бил нежен животът, всеки живот. И нещата не биха причинявали болка, а биха се приближавали, носени от течението, бихме могли първо да ги докоснем и после да ги пипнем и едва накрая да се оставим да бъдем наранени, също. Да умрем от тях. Не е важно. Но всичко би било, най-после, човешко. Достатъчно би било въображението на някого – баща, любим, някой. Той би съумял да измисли път, тук, насред тази тишина, в тази земя, която не иска да говори. Път милосърден, и хубав. Път оттук до морето.”

 

Прочетете още

210374_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (12 февруари – 18 февруари)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Произход от Дан Браун 2. Ударът от Джон Гришам 3. По-тъмен от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *