Лира Литературно-рекламна Агенция
От няколко дни вече и на българския книжен пазар е бестселърът на Памела Сатран „40 е новото 20“. Завладяващо лятно четиво за всяка съвременна жена, книгата предизвика огромен интерес в цял свят още при появата си през 2005 г. За популярността й помогна и работата на прочутия с работата си по сериите „Сексът и градът“ Дарън Стар, който адаптира книгата за малкия екран тази година.
Памела Сатран става известна в САЩ още след завършването си на колеж, когато започва работа като моден редактор в списание „Глемур“. Автор е на 20 книги – художествена и нехудожествена проза. В момента тя продължава да пише сценарии и има собствена колонка в няколко американски издания. Майка е на три деца, живее в Лос Анджелис. Памела Сатран даде интервю специално за читателите на Lira.bg.
––––––
През 1997 г. написахте „30 неща, които всяка жена трябва да може и да умее, когато стане на 30“. Този списък променил ли се е оттогава?
– Всъщност ние допълнихме този списък преди няколко години в рубриката си за сп. „Глемур“ Жените могат да се чувстват на 30 и да бъдат млади през цялото време. Днес повече от всякога на 30-годишните жени в САЩ им отнема повече време да съчетаят кариера и личен живот, да изкарат достатъчно средства, за да поддържат стандарт, да си вземат собствено жилище. Някои така и не успяват. Но биологията не се е променила много и жените все още са под напрежение да поемат в собствените си ръце живота и кариерата си и едновременно с това да имат сериозна връзка и да родят деца в 30-те си години. Ако искат деца, разбира се.
Избройте поне три задължителни неща, които една жена трябва да може и знае, когато навърши 40 години.
– Най-важното нещо, което една 40-годишна жена трябва да знае, е дали иска да бъде майка и как това да се случи. Тя трябва да започне да мисли затова, когато е още на 30, необходими са и сериозни планове. На 40-годишните часовникът тиктака бързо и жената вече трябва да действа.
Какво е най-голямото предизвикателство за жените в днешно време?
– Ще продължа разсъжденията си от предния въпрос. Мисля, че най-голямото предизвикателство е да постигнат баланс между значима кариера и смислен семеен живот. Новата вълна на феминизъм може би окуражава жените да следват собствените си амбиции и да преследват професионалните си мечти и цели без значение дали имат деца или не. Но днес жените, а и мъжете, работят много повече, на разположение на професията си са 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. Така че истинското предизвикателство е да намерят баланс между професионалния и личния живот.
Какво прави една жена успешна?
– Мисля, че всяка жена трябва да реши индивидуално какво е за нея успехът. За някои – това е високите доходи, което не е лошо. Защо да не може представата за успех на мъжете, да съвпада с тази на жените? За други жени успех може да бъде постигането на качествена интимна връзка. За трети – постигането на динамичен живот, който да съчетава едновременно професионални и лични цели.
Мислите ли, че младите четат?
– Четат, но по много различен начин от майките си. Те прекарват много време в четене на електронни книги, блогове, интернет.
А вие на колко години се чувствате?
– На над 40 съм. Но най-хубавите неща се случват, когато преминеш детеродната възраст, която изисква безкрайна отдаденост. В този период съм, в който можеш да забравиш истинската си възраст и можеш да бъдеш не просто жена, а истинска личност. Полът, биологията и възрастта вече нямат чак такова значение и можеш да си позволиш да си по-егоистичен!
Кога разбрахте, че ще станете писателка?
– Още в колежа. Тогава започнах да пиша професионално. Но винаги съм искала да пиша романи, а не написах първия си, докато не навърших 30 години. Живеех в Лондон, имах две деца, а съпругът ми имаше добра професия и можеше да изхранва семейството. Тогава успях да се фокусирам и да използвам ограниченото си време, за да пиша роман.
Какво е писането за вас?
– Еха, много философски въпроси! Писането ме кара да дълбая в истинските си мисли и чувства. Когато пиша роман или сценарии, трябва да наместя като пъзел различни действия, усещания, които да се превърнат в нещо истинско. Кара ме да се замисля как различни неща са повлияли на моя живот. Ако един герой например направи едно нещо, задачата ми е да измисля какво би се случило. Това е начин да отразя собствения си житейски опит, миналото си, настоящето си, бъдещето си! Чрез писането научавам и много за себе си, за хората, за света.
Споделете трите най-важни неща според вас за човек, който иска да стане писател.
– Първо – пишете. Да си писател често означава да се обърнеш към заобикалящия те свят – търсиш одобрението на приятел, окуражаването от редактора, пари. Но най-важното е да погледнеш вътре в себе си. Трябва да пишеш много и да продължаваш отново и отново, да пренаписваш, докато станеш наистина добър. Трябва да имаш търпение, да не бързаш да покажеш работата си на света, който може да те откаже с реакцията си или да приеме написаното от грешна гледна точка. Второ – създайте си навика да се чувствате удобно, когато сте сам. Писането е самотно занимание. Трябва да се чувствате добре и щастливи, когато си седите сам вкъщи с часове. Мразите самотата? Тогава станете адвокат или лекар и се откажете от писането. Трето – взимайте уроци по писане. Колкото повече опит натрупах, ходех на такива курсове отново и отново! Сега съм много по-опитен писател от повечето си преподаватели, но винаги има какво да научиш. А това може да създаде и малко баланс в самотата на писането, можеш да получиш обратна връзка затова, дали си на правилния път, можеш да пробваш различни жанрове.
От писане имате ли време за четене?
– Обичам много да чета романи. Ще ми се да имах повече време, да чета с часове. Така, както се прави като си на почивка на плажа. Напоследък все по-често чета само преди да си легна и съм твърде уморена за повече от няколко страници. Сега точно чета много вълнуваща книга, нехудожествена литература, „Talk“ от дългогодишния ми партньор в писането Линда Розенкрантц. Линда и аз сме написали заедно 10 книги вече. Пишем за избора на име на бебето и дори имаме сайт за това – nameberry.com.
Интервюто взе Елена Бойчинова
