Лира Литературно-рекламна Агенция
Забавен разговор в „Туитър“ между някои от най-популярните писатели в света се състоя в „Туитър“. Автори като Харлан Коубън, Джоан Харис, Патрик Нес, Миранда Дикинсън решиха да помогнат на читателите си какво да не ги питат, когато се срещат с тях. Авторите създадоха хаштаг „Десет Неща, Които Да Не Казваш на Писател“ и разкриха любопитни случки от опита си при срещи с фенове и непознати.
Инициативата бе на авторката на бестселъра „Шоколад“ Джоан Харис. В социалната мрежа тя обобщава най-комичните и неприятни въпроси които е получавала по следния начин:
„Значи това е ИСТИНСКА работа?“
„Да разбирам ли, че не работите с работното време на офис чиновник? Това е добре, ако имате нужда от мен – съм насреща“
„Творчески блокаж? О, това е гадно. Хайде да ходим на пазар/да пийнем по нещо/да се поразходим и ще ти се прочисти главата“
„Кой е любимият Ви сериал/спорт/торта?(или каквото и да било, което няма общо с писането)“
„Книгата Ви ми разкри нова култура/идея/перспектива. Никога не бях мислил за това преди“
„Много се зарадвахме на речта Ви по време на фестивала. Всъщност покрихме вашия хонорар, като платихме билетите.“
„Ще Ви оставя да работите до обяд. През това време ще почистя и ще Ви направя обяд.“
„Нямам пари за книги в момента, затова заех Вашите от библиотеката.“
„Прочетох книгата Ви. Тя наистина означава нещо за мен. Благодаря Ви.“
„Ето, донесох Ви чай.“
„Когато се пенсионирам, също ще напиша книга.“
Авторката на „Клуб на свободните мъже“ и „Събота сутрин в Манхатън“ Миранда Дикинсън допълва „любимия“ си въпрос: „Можете ли да ми препоръчате някоя книга? Не от Вашите“. Други реплика, които чула били:
„Чух, че сега предлагат авторски договор на всеки. Но Ви желая всичко най-добро с вашия!“
„Не мога да си спомня името на главния герой на книгата Ви, но котката беше много смешна. Трябва да пишете книги за котки“.
„Защо просто не напишете някоя „Петдесет нюанса сиво“? Там са парите.“
Известният със серията си „Страхът на мъдреца“ Патрик Нес е по-язвителен.На въпроса: „Мога ли да бъда в следващата Ви книга?“ неговият премълчаван отговор е: „О, да, всъщност ЩЕ бъдете в следващата ми книга, ще използвам кожата ви вместо хартия за страниците“. Веднъж един непознат пък коментирал активността му в „Туитър“ с думите: „26 000 публикации. Това са около четири книги, човече“.
Кати Лети се включва с: „О, аз също можех да бъда писател. Имам толкова много идеи. Но нямам никакво време“.
Джеймс Мартин пък разказва своя опит така: „- Вашата книга промени живота ми! – О, страхотно! Коя от тях? – Ами… една оранжева!“ Друг път пък читател му казал: „Харесва ми да слушам вашите книги в аудио вариант. Помагат ми да заспя“
Кристофър Райс признава, че „любимите“ му „читатели“ са тези, които признават, че нямат време да четат. Той си спомня и следния случай на среща с читатели: „О, трябва да пишете за моя живот. Някога се опитах да стана актьор в Ню Йорк.“
Харлан Коубън си спомня за разговор с очен хирург, който му казал „Обмислям да напиша книга!“. Отговорът на популярният автор на трилъри бил: „Е, аз мисля да направя някоя операция на око“.
