Начало / Читатели / „Ужасните родители“ от Жан Кокто (ревю)

„Ужасните родители“ от Жан Кокто (ревю)

Златина ПЕТКОВА

Датата е 14 септември 1938 г., по-малко от 12 месеца преди началото на Втората световна война . Залата на френския театър „Дез-Амбасадьор“ е пълна. 680 зрители са  дошли да изгледат новата постановка на Жан Кокто  „Ужасните родители“. Написана за 8 дни и изиграна за около 2 часа, тя предизвиква скандал, който няма да отшуми с години. В своя защита „принцът на деветте изкуства“ както го наричат, заявява: „Театърът трябва да бъде действителност, а не добро или лошо дело. Франция вече не ни задължава да си играем на моралисти.“
Отказал се да бъде съдник на героите си, писателят сякаш ги наблюдава  отстрани. На сцената виждаме отломки на разпаднало се семейство. Не е учудващ и първият вариант за заглавие на постановката – в буквален превод  „Керванът или къщата на луната“. Хаос, мръсотия и безтегловност цари в дома на Жан и Ивон- истински цигански катун както сами го определят.  Негов контрапункт се явява сестрата на Ивон –  Леони. Тя е самотна стара мома и вманиачена чистофайница, посветила живота си на това да слага ред в безредието им – да събира купчините мръсно бельо и да отпушва ваната. И все пак, нещата не са толкова прости. Кокто категорично отказва да раздели героите си на черни и бели.Всеки от тях предизвиква сякаш в еднаква степен възмущение и съжаление.Трудно е да се прецени чия любов е по-извратена – дали болезнената привързаност на майка, готова да умре, но не и да види сина си с друга или натрапващата се саможертва на жена, събрала любимия си със сестра си и превърнала се в тяхна прислужница.  Естествен плод на тази нездрава среда е непорасналото дете на семейството – 22-годишният Мишел. Той е безработен лентяй, посветил се уж на изкуството. Едновременно трагично и комично става, когато катунът разбира, че изкуството носи женско име. Новината, че една никаквица ще й открадне момченцето, довежда Ивон до истерия. Друга е причината за шока на Жан. Съвсем в духа на класическата драма – баща и син се оказват в плен на обща  страст. Красивата Мадлен е любовница на Жан и годеница на Мишел. Оттук нататък следват изборите, които всеки от тях трябва да направи сам – дали да бъде кукловод, палач или пък жертва, а може би и трите едновременно. Много дълго след края на „Ужасните родители“ „ужасното дете на френската култура“ – Жан Кокто, няма да ни позволи да спрем да се питаме кой е прав и кой крив в свят, изграден от криви огледала.

„Ужасните родители“ тук

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *