Лира Литературно-рекламна Агенция
Когато през 2014 г. попитали авторката на „Не казвай сбогом“ Джилиан Флин за нейната любима книга, тя признала, че обича книги, които „взимаш, когато се чувстваш разбит и нищо не ти се чете“. Според нея такава е „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи и „Executioner’s Song“ на Норман Мейлър.
По време на телевизионно интервю във Франция през 50-те години авторът на „Лолита“ съставил списък на великите в литературата. Там включил „Одисей“ от Джеймс Джойс, „Метаморфози“ от Кафка, първата част от „В търсене на изгубеното време“ от Марсел Пруст и „Санкт Петербург“ на Андрей Бели.
Авторката на класиките „Гордост и предразсъдъци“ и „Ема“ била много ревностен читател на проза, поезия и драматургия. Тя обичала „Корсарят“ на Лорд Байрон, „Madame de Genlis’s Olimpe“ на Теофил, „The Mysteries of Udolphо“ от Ан Радклиф. Най-големият й фаворит обаче била книгата „The History of Sir Charles Grandison“ от Самуел Ричардсън.
През 1887 г. Чарлс Д. Крейн, пастор в Мейн, попитал Твен в писмо какво ще препоръча на малки момичета и момчета и кои са любимите му книги. Твен отговорил, че сред любимите му са творбите на Карлайл, на Сър Томас Малори за Крал Артур и „Приказки от 1001 нощ“.
През 1936 г., четири години преди смъртта си, Фитцджералд живеел в Гроув Парк в Северна Каролина. След като направил опит за самоубийство, властите настояли за него да се грижи обучена медицинска сестра. Назначили Дороти Ричардсън. На нея той съставил списък от 22 книги, които са задължителни. В списъка била „Сестра Кери“ на Теодор Драйзер, „Животът на Исус“ от Ърнест Ренан, „Къща за кукли“ от Хенрик Ибсен и „Winesburg, Ohio“ от Шърууд Андерсън.
Спечелилият Нобелова награда за литература през 1969 г. автор на „В очакване на Годо“ винаги е бил много саможив човек, дори след като привлякъл вниманието с творбите си. През 2011 г. в сборник с писмата на писателя той дал възможност на света да надникне сред приятелите му и да разбере кои са книгите, които го вълнуват. В кореспонденцията си Бекет пише за много книги. Той описа „Около света за 80 дни“ като прекрасно четиво, разказва за прочита си на „Ефи Брийст“ от Теодор Фонтане, който всеки път предизвиквал „едни и същи стари сълзи на едни и същи пасажи“, пише колко много харесал „Спасителят в ръжта“ на Селинджър, „много повече от всичко друго“.
Свързани заглавия
