Начало / Критика / 800 години от подписването на Велика харта на свободите

800 години от подписването на Велика харта на свободите

Днес, 15 юни, се навършват 800 години от подписването на „Магна харта“  – един от най-известните документи на света и може би един от най-важните.  Той е парафиран от английския крал Джон Безземни. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. Предлагаме ви откъс от статията „Магна харта: осем столетия свобода“ на британския политик Даниел Ханан, публикуван в „Уолстрийт джърнал“. Текстът е преведен на български от Иванка Иванова и публикуван от mediapool.bg.

На Рънимид на 15 юни 1215 година за първи път идеята за закона, който стои над правителството, приема договорна форма. Крал Джон се съгласява, че той повече няма да определя правилата, така, както бил свикнал да прави до този момент. От неговото съгласие в крайна сметка произтичат всички права и свободи, които ние днес приемаме за даденост: свободни от цензура вестници, сигурност на собствеността, равенство пред закона, личната свобода, редовни избори, ненарушимостта на договорите, съдът със съдебни заседатели.

 Магна Харта на латински означава „Великата харта“. Наречена е така не защото хората, които са я подготвяли са могли да предвидят нейното епохално значение, а защото е дълга. И въпреки това почти веднага този документ започва да придобива стойност, която оправдава всеки смисъл на използваното прилагателно.

Епископите и бароните, които накарали Крал Джон да седне на масата за преговори знаели, че правата имат нужда от механизъм за тяхното приложение. Значението на една харта не се съдържа в пергамента, а в авторитетността на нейното тълкуване. Конституцията на СССР, например, ако вземем един повече или по-малко случаен пример, е обещавала най-различни права: свобода на изразяването, свобода на вероизповеданията, свобода на сдружаването. Обаче, както по-късно разбрали съветските граждани, хартиените права нямат никаква стойност в отсъствието на механизми, които да държат управляващите отговорни за техните действия.

Магна Харта създава една форма на управлението, която действа чрез свикване на народен съвет и която по-късно направо преминава в Парламента, заседаващ в наши дни в Уестминстър. Както казва Уйлям Стъбс, великият историк от Викторианската епоха, „цялата конституционна история на Англия е само малко повече от коментар на Магна Харта“.

И не само на Англия

Дори не най-вече на Англия. Магна Харта винаги е била много важна в САЩ. Поляната, на която лошият Крал Джон слага печата си върху пергамента, се намира в моя избирателен район – Съри. Самото място стои неотбелязано до 1957 година, когато там е положена възпоменателна плоча от Американската асоциация на юристите.

Едва сега, за отбелязване на годишнината, беше издигнат британски паметник на мястото, на което свободата е родена. След трескаво набиране на средства, организирано от мен и от шепа общински съветници, една голяма бронзова статуя на Кралица Елизабет Втора ще ни гледа над бавните, зелени води на Темза, отбелязвайки 800 години откакто короната приема върховенството на правото.

Осемстотин години са дълго чакане. Както и да го погледне човек, ние британците твърде бавно признахме това, което имаме. За сметка на това американците винаги са знаели за този документ и са се позовавали на него с уважение като на Магна Харта-та.

Защо? Главно заради това какви хора са били първите американци. Магна Харта е била преподписвана в различни варианти на няколко пъти през ХІV и ХV век, като парламентите последователно са отстоявали своите правомощия, но по време на Тюдорите, чиято династия приключва със смъртта на Елизабет Първа през 1603 г., значението на документа избледнява в общественото съзнание.

В началото на ХVІІ век няколко от членовете на Парламента възраждат Магна Харта като оръжие, което използват в своето противопоставяне на аристократичните монарси от династията на Стюардите. Опозицията срещу короната тогава е оглавена от блестящия юрист Едуард Кук, който по-късно написва първата Харта на Вирджиния през 1606 г. Аргументът на Кук е, че кралят заобикаля Парламента и така разбалансира „древната конституция“, чийто основен израз се явява Магна Харта.

Първите заселници пристигат в Америка по времето, когато тези спорове се намират в най-разгорещената си фаза, и пренасят в своите нови домове и преклонението пред Магна Харта.

Припомням тези факти, за да направя един важен, макар и не съвсем моден извод. Правата, които ние днес приемаме за даденост – свободата на изразяване, религия, сдружаване и така нататък – не представляват естественото състояние на едно развито общество. Те са развити преимуществено на езика, на който четете сега тези думи (б. пр. – английски).

Различни ранни копия от Магна Харта са оцелели, много от тях в английски катедрали, и там те са били съхранявани като свещената утвар, която е била премахната по времето на Реформацията. Едно от копията днес се съхранява в Националния архив във Вашингтон, точно до двата документа, които са били вдъхновени от Хартата: Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ. Едно друго копие сега обогатява Австралийския парламент в Канбера.

Но има само четири запазени оригинала от 1215 година. Един от тях, който обикновено се пази от катедралата в Линкълн, наскоро направи американска обиколка, като остана за няколко седмици в Библиотеката на Конгреса. Това не беше първото му посещение в Съединените щати. Същият пергамент е бил изложен в Ню Йорк по време на Световното изложение през 1939 година, когато привлича невероятните 13 милиона посетители. Втората световна война избухва по време на изложението и тогава пергаментът е пренесен във Форд Нокс за съхранение до края на конфликта.

 През февруари т.г. четирите оцелели оригинала на Магна Харта бяха събрани само за няколко часа в Британската библиотека – нещо, което не се е случвало от 800 години. Докато стоях смирено пред тях, някой ме е разпознал и публикувал в Туитър снимка с текст: “Ако Дан Ханан се докопа до всичките четири оригинала на Магна Харта, ще стане ли като Саурон и пръстените?“

Даниел Ханан е британски политик, журналист и писател, роден през 1971 г. Той членува в Европейския парламент. Представител е на Консервативната партия и защитава интересите на Югоизточна Англия. Локализмът е водеща тема  в неговите книги.

Свързани заглавия

За първи път ще бъдат събрани и показани копията на „Магна харта“


Прочетете още

bfa24bf9

„Ловецът на светулки“ се чете с благодарност

Написана е от наистина добър разказвач Чарлс Мартин е известен с умението си да предава …