Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон“
Родната проза все говори с езика на нихилизма, освен когато не обира лаврите на героичното ни минало. Време е да се порадваме на съвременен български роман, вгледан трезво в чинията на другия ни „възможен” живот – иронията.
„Скарида” е втората книга на Димитър Коцев – Шошо, разбунил читатели и зрители с „Лора от сутрин до вечер”. В това четиво ни поднася всичко, на което го е научила снимачната площадка. Опитът му като сценарист, режисьор, преводач, фактът, че е достоен син на големия актьор Константин Коцев или този, че заедно с нас пребивава в абсурда на България днес. И прави от него изкуство.
Ако беше филм, „Скарида” щеше да е е романтична комедия с ударни дози екшън. Действието тече в инертната атмосфера на общество, умален модел на вселенското, а нашенското изглежда сякаш от третия вид. Душата му прилича на скарида, достигнала постсоциалистическия преход като насън. Още живеем в дълбок сън, населен с невъзможни образи, говорим си с тях ежедневно. Е, може и да не носят забавните имена на героите тук – Дива Мила, Асистента, Сандокан, Бор и Пуфщайн.
Със сигурност обаче, знаете поне една врачка, която предсказва светло бъдеще. И над двеста политици, които правят същото. Няма начин да не сте срещнали кротък интелигент, превърнал се в хищен манипулатор, само и само да получи признание. Вероятно и на вашата улица спират бронирани джипове, цъкате възмутено пред зомбиращата де що докопа власт, и си мислите кой идиот режисира бита ни. Хващате се на първата работа, защото е последната ви надежда. Възпроизвеждате старите лозунги в модерни реклами. Тогава може да ви се стори естествен всеки компромис и подобен сюжет – пенсионерите да станат идеална мишена на пазара за наркотици, любовта да ви тресне като махмурлук, или просто да положите нова философия за оцеляване, изградена върху жизненоважното умение да се продава. На кой каквото му е останало – някои бойлери, други съвестта си.
Прочетете „Скарида” – роман за непогубената сладост да измисляш. После обърнете чашата с кафе, усмихнете се и не бързайте да приемате желаното за действително. Не сме стигнали дъното, докато още съзираме в утайката форми на живот.
Свързани заглавия
Димитър Коцев-Шошо: Истински умните неща се казват с прости думи
„Скарида“ тук
