Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 20 май, се навършват 133 години от рождението на норвежката писателка Сигрид Унсет. Носителка е на Нобелова награда за литература за 1928 г. Тя е родена в Дания, но се мести съвсем малка в Норвегия. През 1940 г. напуска Норвегия и заминава за САЩ заради нацистката окупация на страната. Връща се след Втората световна война. Пише за Скандинавия по време на средните векове. На български е достъпна книгата й „Кристин, дъщерята на Лавранс“. Умира през 1949 г. Представяме ви цитати на Унсет, публикувани в goodreads.com.
„През целия си живот съм искала да вървя в правилната посока, но и по свой собствен път.“
„Много хора получават това, което е предвидено за друг, но не и чужда съдба.“
„Никой и нищо не може да ни нарани, освен това, което обичаме и от което се страхуваме.“
„Добре е, когато не смееш, да направиш нещо, защото не мислиш, че е правилно. Но не е добре да мислиш, че нещо не е правилно, защото не смееш да го направиш.“
„Човек не може да избяга от догмите – тези, които се придържат най-силно към някоя догма днес, са тези, които смятат, че от догмите трябва да се бяга като от чума.“
„Всичко, което се е случило преди и предстои да се случи, е предначертано.“
„Човек предлага, Бог отсъжда.“
„Животът е жесток като всеки надзирател, а в края му чака господар, който никога не проявява милост.“
„Увих се в една дебела кора на съпротива и така преминах през ученическите си години.“
„Мразех неистово училището, защото противоречеше на разбиранията ми за свобода.“
„Отидох на работа в офис и се научих, освен всичко друго, да правя неща, за които не ме е грижа, и да ги правя добре.“
