Ромен Гари: Ако има нещо, което отваря хоризонтите, то това е точно невежеството

08.05.2015 Автори

Днес, 8 май, се навършват 101 години от рожението на френския писател Ромен Гари. Роден под името Роман Кацев във Вилнюс, Литва, той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар (Émile Ajar).

Потомък на руско еврейско семейство, Ромен и майка му – провинциалната актриса Нина Овчинская, емигрират през 1925 г. във Варшава, а 3 години по-късно се местят в Париж. Там бъдещият писател е отгледан от втория си баща – Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино.

Преди да стане известен с книгите си Гари служи в авиацията, присъединява се към „Свободна Франция“ през 1940 г. Воюва като пилот в Европа и Северна Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл дьо Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе. Първото му дипломатическо назначение е в България, пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос Анжелис. Автор е на десетки шедьоври, сред които „Обещанието на зората“ , „Европейско възпитание“, „Сияние на жена“. През 1956 г. за романа си „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“. През 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, „Голям гальовник“, френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните „заподозрени“ са Луи Арагон и Реймон Кьоно. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. Така с присъдената му през 1975 г. награда „Гонкур“ за романа „Животът пред теб“. Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2 декември 1980 г.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след кончината му – на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d’Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Предлагаме цитати от Ромен Гари, публикувани в goodreads.com:

„Ако има нещо, което отваря хоризонтите, то това е точно невежеството.“

„Реалността не вдъхновение за литература. В най-добрия случай литературата може да е вдъхновение за реалност.“

„Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.“

„Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите.“

„Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.“

„Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои.“

„Когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщащ вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата.“

„Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.“

„Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението.“

„Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна.“

„Няма нищо по-кофти, по-мръсно замислено от страните, където човек разполага с всичко, за да бъде щастлив.“

„… щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази.“

„Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си.“

„… и аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен.“

„… то, щастието, е известно най-вече със своята липса … не държа обаче да съм щастлив, животът е за предпочитане.“

„Две безнадеждности, които се срещат, това маже и да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко…“

„… не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.“

„Боях се от приятелството, което в края на краищата се превръща в говорилня.“

„Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване.“

„Самостоятелният мъж” и “самостоятелната жена” е шумотевица, която идва отдругаде, от големите ледени самоти…“

„За да обичаш, не е достатъчно да обожаваш.“

„… когато си дал всичко на една жена, то става неизчерпаемо. Да си мисли човек, че всичко е свършило, защото е загубил единствената жена, която е обичал, е пълна липса на любов.“

„И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.“

„Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.“

„Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост.“