Лира Литературно-рекламна Агенция
Златина ПЕТКОВА
Никога не съм чувала френски шансони, но някак (необяснимо за ума, но пределно ясно за душата) съм убедена, че те звучат като „Терзанията на цар Соломон“. Мислех си (признавам – наивно е), че литературата вече не може да ме трогне по начина, по който го правеше, когато се срещнахме за първи път. Смятах, че я познавам до степен да я обичам с онази любов, прескочила необузданата страст. Ромен Гари обаче ме надигра.
Отдавна слушам за великия французин, получил два пъти „Гонкур“, слагайки правилата, според които един писател може да спечели тази награда само веднъж в живота си, в малкия си джоб. Трябваше да съм подготвена, че такъв невиждан шемет без проблем ще преметне и мен.
Дълго го отлагах. Мислех си: „Не е за мен. Чужд ми е. Не е за днес. Ще го оставя за утре.“ И така до онзи ден, когато му писна да чака аз да отида при него, забрави всичките си обноски и, ритвайки вратата, нахълта в света ми. На всичко отгоре, за да не мога нищо да кажа, се скри зад жезъла на най-мъдрия от всички царе.
„Терзанията на цар Соломон“ е книга, която напомня на най-доброто от Балзак, носи наивността на Дон Кихот, непринудения език на „Спасителя в ръжта“ и щипка носталгия.
Бях забравила, че може да се пише така. Без насилие, пищни сексуални сцени, мистика, а да е толкова красиво и тъжно. Някой е пуснал дългосвирещата плоча на любовта. Господин Соломон е филантроп, филантелист, мечтател… Той подарява плодове, топлина и обич на застаряващи, забравени от самия Бог хора. Събира картички, които някой някога е писал за някого. Подателят, адресатът и точното време никога не са се срещнали, но в тяхна памет на уреченото място отива цар Соломон. Отива, както се отива в музей, за да оправдае всички нас, страдащи от безпаметност.
Жан пък е неговият таксиметров шофьор. Той е забавен и простодушен, родственик на Санчо Панса. Заразен е от благородството на своя покровител или пък винаги го е носил, но го е криел.
И така, шансонът ни пренася в света на спомените и на избеляващите афиши на френските малко известни актьори и певци.
Страростта е неумолим ухажор, който не се предава пред нищо… Дали? Щом 85-годишен мъж може да мечтае за любов и да я раздава, а шофьор може да е доброволец, опитващ да спаси света (дори и на една застаряваща певица)… То значи добротата не е излязла съвсем от мода и още има място на житейския дансинг…
Потърсете тази книга. Нямам какво друго да кажа. Ромен Гари ми открадна сърцето и като го знам какъв е, не вярвам да ми го върне.
„Терзанията на цар Соломон“ тук
