Лира Литературно-рекламна Агенция
„Студентът по хармония (балада за Виктор Пасков)“ на Красимир Дамянов е сред номинираните книги за наградата „Хеликон”.
––––––––––––-
Представете се с 5 изречения.
– Инженер по образование.Писател с чувство за конструкция. Женен само веднъж.Българин в чужбина. Ненаситен за живот.
Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон“?
– Възможност да попадна на отделен рафт в книжарниците на „Хеликон”.
Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате?Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
– Деян Енев. Алек Попов.
Как бихте характеризирали литературното поколение,към което принадлежите?
– Безследно изчезнало.
На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
– На Радичков, който ме посъветва да се развращавам по-бавно като писател. На Хемингуей, който ме научи как да не го правя.
Познавате ли профила на читателите си?
Мисля, че да: интелигентно остаряващи хора, някой и друг писател.
Фото: jivotatdnes.bg
ЕС-ТА! ЕС-ТА! БУМ!
Благодаря на високата оценка на журито на „Хеликон” за втората номинация на „Дневника на една пеперуда”, сега вече на втората й част, „Студентът по Хармония”, макар всъщност това да е третата ми номинация с това име.
Така се казваше и най-гоямата тръба в училищния оркестър. Хеликон. Отидох петнадесетгодишен да се запиша с мечтата за тромпет, но диригентът така ме подкара, така ме обработи – говори ми за юнашкия ми ръст, за невероятната сила на дробовете, която се иска да я надуеш, мощта, която излъчва, благородството на тембъра й, мекотата на тона й, че след половин час се видях да крача срамежливо по улица „Коритник” на път за дома с навитата като питон около мен огромна месингова „бурия”, която обикновено никой не иска.
Подобно е и чувството, което изпитвам сега. Знам, че друг ще надува след единадесет месеца малкото блестящо корнетче на ученическата слава, юношеската ми мечта, в друг ще бъдат вперени очите на красивите гимназистки, но знам и това, че в оркестърчето на българската литература все още стърчи и онова бившо момче, което не се е отказало да й дава плът…
Текст, изпратен от Красимир Дамянов (поради невъзможността му да присъства на връчването на зимните номинации).
„Студентът по хармония (балада за Виктор Пасков)“ тук
Свързани заглавия
Ина Вълчанова: Винаги се опитвам да напиша книга, каквато на мен би ми харесало да прочета
Весела Ляхова: Обичам увлекателния красив разказ и живите пластични герои
Иван Голев: Стремя се да не излъжа очакването на читателя да бъде изненадан
Деян Енев: Във вагона на моите читатели няма случайни пътници
Симо Андонов: Малцина са онези, които знаят, че има смисъл да ни четат
Петър Волгин: Да пишеш и да говориш по темата за еврейството е риск
Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората
Людмил Тодоров: Пиша книги само в краен случай
