Големите автори имат тази особеност – да не те оставят безразличен
Връзката ми с Хемингуей винаги е била малко сложна – никога не е била безусловна любов, нито пък е била в другата крайност, но пък и нищо по средата не е било. Още от ученическите и студентските си години обичах и продължавам да обичам и днес “Безкраен празник” и “Слънце изгрява”. “Зелените хълмове на Африка” ме караха да мечтая, но военните му романи ми вървяха трудно. “Старецът и морето” съм чела няколко пъти – и всеки път ми се е струвало, че чета различна книга. Без да ми е любима, винаги съм усещала колко е важна за мен. Както, без да харесвам всичко от или у Хемингуей, винаги съм знаела колко величествено голям писател е той.
Знаех, че къщата на Кий Уест съществува, че е отворена за посетители и че може би някой ден ще стигна до нея. И стигнах
Това е мястото, което Хемингуей нарича свой дом и в което живее от 1931 до 1939 година. Тук са завършени “Сбогом на оръжията”, “Да имаш и да нямаш”, “Смърт след пладне”, “Зелените хълмове на Африка”, “Снеговете на Килиманджаро”, “Мъже без жени” и голяма част от романа “За кого бие камбаната”. Тук Хемингуей е отглеждал и страстта си към риболова. Ставал в ранни зори, пишел до обяд в работното си студио, а следобедите и вечерите прекарвал в морето и баровете в градчето.
Къщата е в чудна хармония със зеленината наоколо, с прохладни бели стаи, съхранили книгите, пишещите машини, ловните трофеи, фотографиите, картините, подаръците, получени от приятели, мебелите, атмосферата на един друг свят, който никога не си е отивал.
И котките, разбира се. Близо 60, всички потомци на Снежанка (Snow White) – първата котка, донесена от Хемингуей тук; повечето полидактилни, т.е. с лапички с 6 пръста. Тези котета са стопаните на къщата и ѝ се наслаждават, сладко изтегнати на спалнята, по столовете, диваните и в градината, където имат разкошен котешки дом.
Обикновено в музеите е тихо и гостите сякаш стъпват на пръсти, за да не обезпокоят домакина. В къщата на Хемингуей цари оживление. Големите писатели имат тази особеност – да не те оставят безразличен
А аз си мисля колко тъжна книга ми се струваше “Старецът и морето”, когато бях млада. И как с възрастта това, което преди ми е изглеждало като загуба и провал, сега ми изглежда като победа на нещата, които са важни.
Май още не съм си тръгнала от къщата на Хемингуей.