Лира Литературно-рекламна Агенция
Това е дебютната стихосбирка „Абсент с лавандула“ на Светла Чимчимова, която мнозина читатели познават с текстовете ù от вестник „Стършел“, сайта „Мама Нинджа“, списание „Жената днес“, „Artквартал“, или от Фейсбук, където ги разсмива. Сега бургазлийката е в ново, съвсем достойно за нейното перо амплоа – поезията.
– Здравейте, Светла! Да ви поздравя за заглавието „Абсент с лавандула“. Творци като Рембо, Верлен, Емил Зола, Оскар Уайлд и прочие гении са били заклети пиячи на абсент и той им е вливал особена енергия. Тук лавандулата по-кротката съставка от вашата природа ли е 
– Стихосбирката носи името на едноименния стих „Аз съм абсент с лавандула“. Да, лавандулата е светлата страна, балансиращата абсента, успокояващата демоните.
– Как се ражда стихът в главата ви, в какво емоционално състояние пишете?
– Понякога стихът идва от някакво преживяно вълнение или специална емоция, но понякога се ражда от нещо, което не е лично. От разказана история, от картина или снимка. Не пиша стихове с кръв от сърцето, в компанията на паяк кръстоносец, в мрачен кабинет. Процесът на създаване е далеч по-прозаичен от самото съдържание. Всъщност повечето ми стихове са плод на моето безсъние и на голяма доза въображение. Неслучайно безсънието е честа тема в стиховете ми.
– Към кого е насочена вашата поезия?
– Към всеки, който я чувства своя. Писали са ми и приятели и съвсем непознати, че откриват себе си, свое състояние или преживяване в мой стих. Няма да лъжа, приятно е да знаеш, че някой се е припознал в твоите герои. Може би, все пак ме четат повече жени, но и мъже са ми писали – „това е моята история“. В началото, когато започнаха да ме четат повече хора, разбрах, че сериозни автори, са ме нарекли иронично „поетесата на отчаяните съпруги“. Не знам защо, но това не ме огорчи, даже ме развесели, а и ми стана някак мило. Не мисля, че пиша за конкретна група. Смея да кажа, че поезията ми е широкоспектърна.
– Имате отлично чувство за ритъм, музиката каква роля играе в живота ви? Позволете ми да цитирам стихотворението „Зад перде“, което си харесах от книгата.
„Зад пердета и щори
силует на жена.
А отвън се кокори
любопитна луна.
И ухае на кожа,
на парфюм и сатен.
Изгревът е отложен,
даже целият ден.“
– За мен ритъмът е много важен. Пренаписвала съм цели стихотворения, защото някъде ритъмът се къса. Може да ви прозвучи странно, но някои стихове са се раждали в главата ми като мелодия, която очаква да бъде облечена в думи.
– А родният ви Бургас, мислите ли за високата летва, която там са заложили поети като Христо Фотев, Петя Дубарова и много други?
– Избягвам да се сравнявам с други, защото тогава трябва да спра да пиша. Но няма начин да не съм повлияна от бургаските поети. Чела съм Петя Дубарова още като ученичка и досега я чета. Духът на Петя Дубарова е безсмъртен. После Христо Фотев, Недялко Йорданов, Паулина Станчева, която сякаш, малко незаслужено е забравена, Елка Василева също. Бургас има своите поети, признавам, никога не съм мислила, че ще съм една от тях.
– Как се чувства човек, когато в социалните мрежи споделя нещо толкова интимно и крехко от душата си, каквото е поезията?
– Аз съм активна в социалните мрежи, от една страна за забавление, от друга като любител социален антрополог имам много материал за наблюдение, а в известен смисъл в социалните мрежи витае духът на времето, напоследък изпуснат от бутилката. Що се отнася до споделянето на поезията, това са моите стихове, но не съм самата аз.
– Има ли място за ирония в стихове за любов? Знам, че силата ви е в сатиричния жанр.
– Иронията е във всичко, включително и в стиховете за любов. В тази стихосбирка се сещам за три стихотворения, които са с намигване – „Може да е било в Портофино“, „Пролетно “ и „Приказки от хиляда и една драми“. И в някои по-драматични също има ирония. Аз обичам иронията, а също и самоиронията. Ползвам ги в смешните разкази, които пиша и най-вече във фейлетоните, но понякога се забавлявам и с поезията. Имам един цикъл – „Абсолютно несериозно“, в който стиховете са под формата на римувани приказки и са откровено хумористични. Те са за някоя следващата стихосбирка, но ето едно авансово. То е с три алтернативни финала, за всекиго според желанието.
ПРИКАЗКА ЗА РИЦАРЯ, КОЙТО СИ ТЪРСИ БЕЛЯТА
