„Клубът на странните деца“ – не ги отписвайте!

23.02.2023 Критика, Ревюта, Читатели

Детски чешки роман събира четири хлапета със специални потребности

Изкушавам се да започна отзад напред, с думите на полицай в участъка, който обгрижва пакостниците от „Клубът на странните деца“: „Родителите ви са тук. Аз така бих ви подредил, че една седмица да не можете да седнете.“ Реакцията му е като на възрастен, вече отдъхнал след беля, от която всички са излезли невредими. Радвам ù се, защото е естествена и нормална, въпреки нашите грешки спрямо „странните“ деца.

Едно от тях може да гледа с часове как паяк плете мрежата си, второ да не заспива от страх пред чудовища, трето да се крие в книгите, защото е дебело, четвърто да е агресивно, понеже ходи с патерици. Но писне ли им от квалификации и третиране като кукли на конци, те отлично знаят как да се обединят и опълчат на родителите. С бягство от вкъщи, естествено Авторката е изпитала подобно отношение в детството си и днес на 40 години, тя би се радвала поне читателите ù да преценяват хората по добрите или лоши постъпки, не по физическите или ментални ограничения.

Езикът на книгата – от небрежен и разговорен, на какъвто общуват тийнейджърите, през изящен и поетичен, който пък притежава абстрактното детско съзнание, до онзи, проблемния – на насилието и отхвърлянето, явно е оценен високо в Чехия. Заради стила си Петра Соукупова печели литературните награди „Магнезия Литера“ и „Иржи Ортен“. Нейните умения на драматург и сценарист правят и от този текст неподозирано приключение. Илюстрациите са на художничката Никола Логосова, преводът на Красимир Проданов, а емоцията остава за онези, които поне веднъж в живота си са чували „не се дръж като дете-идиотче„, или „ама, че си странен„. Най-хубаво е последното изречение, след целия прилив от енергия, разклонил се в четири ромолещи поточета, които искат и обич и бъдеще – „Ще се видим“.