Лира Литературно-рекламна Агенция
Роман за подсъзнанието, което ни играе номера
Аутсайдерите не подлежат на просто описание, защото животът им излиза извън норми, колкото и да се опитваме да го вместим в тях. Това внушава Луцие Фаулерова със своя роман „Прахосъбирачки“, който се явява неин дебют през 2017-а и носи на чешката авторка две номинации – за наградите „Магнезия Литера“ и „Иржи Ортен“. Луцие създава героинята Анна на възраст, на която сама е била – 28 бунтарски години, с преживявания, означени по часове от 0 до 8.30. Оказва се, че броенето е направено нарочно на принципа на тайм-лапс фотографията. Фаулерова ускорява действието чрез бързо сменящи се кадри, в случая психични състояния, докато ние, читателите ги възприемаме на забавен каданс. Така по-силно усещаме един непредсказуем женски характер.
Анна е телефонистка в централа, живее самичка в апартамент, пълен с дреболии, които събират прах и от време на време се среща със сестра си, майка на три деца. Двете по своему се обичат, макар че постоянно се дразнят, особено Анна, която бори със сардоничен смях травмите от детството им, а от отсрещната страна чува: „Спри да се държиш като дебил!“ Защото пепелта от цигарите ù е навсякъде, вещите ù се скапват, мъже идват и си отиват, както са се появили от нищото в живота ù, и никой не разбира причините за целия прахоляк и хаос. Проумява го само един вездесъщ разказвач, създаден като алтер его на героинята, за да покаже, че в тази история тя би имала друга съдба, ако промени отношението си към хората.
„Някакъв кикот ме накара да се огледам. Разказвачът стоеше в сянката на кухненската врата. „Не ти се получи съвсем, нали Анна? Любопитно ми е, какво ще направиш“, скръсти ръце той в подмишници.“
Въобще „Прахосъбирачки“ е роман за подсъзнанието, което ни играе номера, докато търсим опора наоколо. Нетрадиционният изказ и остра наблюдателност на Луцие Фаулерова, са в превод на Краси Проданов.
