Лира Литературно-рекламна Агенция
Включва кореспонденция и ръкописи
Поетът си отива през 1926-а, но наследството му остава собственост на неговите най-близки роднини. Едва след смъртта на правнучката му се появява възможност архивът да бъде откупен. Мисията да спаси завещаното от един от най-значимите поети в началото на миналия век се оказва възможна. Ценното наследство вече е собственост на Немския литературен архив в Марбах – градът на Шилер.
От самия архив наричат придобивката „една от най-големите през последните десетилетия“. Министърът на културата на Германия Клаудия Рот дори отбелязва, че „това е най-важното постижение по отношение на наследството на творец в следвоенната история“.
„Сега нашата задача е архивът на поета да проговори”, казва директорът на институцията Сандра Рихтер. Идеята е документите да бъдат постепенно дигитализирани и предоставени за използване от широката общественост. Отсега е планирана и голяма изложба за 2025-а, когато се навършват 150 години от рождението на Райнер Мария Рилке.
За да стане операцията възможна, Немският литературен архив получава помощ както от федералното правителство на провинция Баден-Вюртемберг, така и от частни меценати. Така специалистите от учреждението се сдобиват с около 10 хил. страници, написани на ръка от поета, 130 негови рисунки, 360 снимки, 470 книги, в които има негови бележки, както и близо 9000 писма, в които често формулира разбиранията си за поезия и изкуство.
Сред кореспонденцията на Рилке изпъква например размененото с Пол Валери или Лу Андреас-Саломе. Точно тя е извънредно близка на сърцето му – живеят заедно няколко години и той иска ръката ѝ въпреки възрастовата граница. Когато се запознават, поетът е на 21, а Лу – психоаналитик и писател, на 35.
„Сега нашата задача е архивът на поета да проговори”, казва директорът на Немския литературен архив Сандра Рихтер
Рилке е роден в Прага и наред с Кафка, Томас Ман и Франц Верфел е смятан за един от най-влиятелните модерни автори, които творят на немски. Сред най-важните теми в творчеството му са любовта, смъртта, радостта, мълчанието и страданието. Прекалено чувствителна натура, той се чувствал слаб физически, съпровождала го почти постоянна болка в мускулите или зъбите. Голямо влияние му оказвали и резките промени във времето.
Голямата борба на Рилке била за чистота на езика. Опитвал да сравни възможностите за изразяване чрез думи и изкуство. Сред най-известните му стихосбирки е „Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке“, преведена за първи път на български от Гео Милев. Други известни негови книги са „Сонети към Орфей”, „Часослов” и т. н.
Интересен епизод от живота му са годините, в които е секретар на скулптора Огюст Роден. От това тяхно сътрудничество се ражда и монография на Рилке, посветена на френския творец.
Животът му на практика е едно странстване – учи в Прага, Мюнхен, Берлин. Пътува и до Москва, където се среща с Толстой. Предприема пътешествие до Северна Африка, а две години живее в замъка на княгиня Таксис на адриатическото крайбрежие. Последните си години прекарва в Швейцария, в романтична кула – там и умира на 51. На гроба му в двора на стара църква е изписана епитафия, сътворена от самия него:
„Роза, о, чисто противоречие, радост
ничий сън да не бъдеш
под толкова много
клепачи.“
