Лира Литературно-рекламна Агенция
Идеите му са прекалено новаторски и за съвременния свят
Футуролог и писател с необикновено влияние – самият му живот прилича на фантастична книга, в която той е главният герой.
Ученият работи дълги години за британските служби за сигурност, а също и за НАСА, като някои от идеите му са истинско откритие. Твърдо убеден е, че ядрената енергия може да служи само за мирни цели, а за глобалното затопляне предупреждава още от края на 70-те години.
Автор е на няколко научни книги, изградени върху екологични принципи. Точно в тях развива и една от най-известните и интересни свои теории. Хипотезата Гея изхожда от това, че Земята е жив суперорганизъм – нещо, което намира своята основа още в древногръцката митология. Джеймс Лавлок обаче я развива спрямо съвременната парадигма. Той обяснява защо и как въздухът, морето и сушата са свързани и са части от едно голямо общо творение – така, както например перушината на птиците е част от телата им.
Първоначално тази хипотеза е отхвърлена от научните среди като несериозна, но с течение на времето моделът печели все повече привърженици, като може да се каже, че в наши дни е централен, що се касае до философията за запазване биоразнообразието на планетата.
Лавлок обаче включва в книгите си и много елементи, които звучат пророчески, но които до днес нямат кой знае какво покритие – без това да омаловажава цялостната му дейност и присъствие в научния свят. Най-голяма опасност за човечеството според него е изкуственият интелект. Киборгите, както нарича бъдещите господари на Земята, няма да унищожат докрай вида ни, защото имат полза от евентуално сътрудничество с нашия вид. Лавлок смята, че органичните и електронните същности ще заживеят заедно, споделяйки общи интереси. Тази епоха ученият нарича Новацен.
Много от прогнозите на Лавлок касаят и бъдеща екологична катастрофа. Според него човек постепенно изважда от равновесие суперорганизма, който представлява самата планета. Това неминуемо може да доведе и до гибелта му
Лавлок е оставил необикновен отпечатък като учен – той е първият, който разкрива, че токсичните химикали могат да се отделят във въздуха или водата. Друго негово откритие е, че фреоните нарушават озоновия слой. Между другото, той твърди, че фракинга, за който толкова се говори днес, е метод на бъдещето, който ще позволява по безопасен начин да се набавят така необходимите на човечеството енергийни ресурси.
Така или иначе, принципът на самоорганизация на жизненото пространство, който развива в теориите си ученият, е с много дълбоко съдържание. Въпросът е, че човекът – със съвременния си начин на съществуване, сякаш се самоизолира от една такава органична система, каквато я рисува Лавлок. Дори да се наложи да разчитаме на помощта на киборгите, сбъдне ли се теорията на родения в Хартфордшир футуролог, по-скоро нас няма да ни има.
Самият живот на Лавлок е необикновен и смел като теориите му. Последната си книга пише на 99. Разхожда се по крайбрежието на Дорсет и на 103. След безобидно наглед падане обаче си отива от света ни в края на юли 2022-а. Или по-скоро става част от големия дух на Гея – нашата жива Земя.
