Лира Литературно-рекламна Агенция
Литературата на фактите изисква специфично отношение
Важната информация често ни убягва, докато четем – било то заради умора, липса на концентрация или пък най-обикновена разсеяност. Задачата ни – ако се налага да запаметим данни и факти от някоя книга, се утежнява още повече заради виртуалния характер на съвременната среда. Свикнали сме с изображения, кратки указателни текстове, най-разнообразни агресивни послания.
Обратно, литературата на фактите изисква бавно четене, което позволява да включим в процеса и мисловния си апарат. Обикновено обаче е трудно да го убедим да ни сътрудничи – било то заради умора, или претоварен ум. Затова и тук идват на помощ съветите за ефективно – с други думи, умно четене.
Най-важното е да открием своя техника, която позволява да вникваме в текстовете, които разглеждаме – и по този начин да извличаме максимума от тях
Анализирайте, докато четете
Излишно е да четем първо за обща информация, а после да започнем да търсим фактологията, която ще ни е полезна. Много по-удачен е процесът, при който размишляваме върху прочетеното, дори това да изисква малко повече време. Ангажирайки ума, ние му позволяваме директно да извлече важното от текста. Често пъти това се случва дори неусетно, но по-късно си даваме сметка, че ключово е било именно включването на мисловния елемент, докато четем.
Важна е и техниката
Нехудожествен текст се чете по малко по-различен начин от роман например. Когато действието е бързо и напрегнато, ние сякаш „гълтаме” страниците. При литературата на фактите по-скоро танцуваме с тях – придвижваме се напред, но често правим и стъпки назад, за да открием взаимовръзките. Понякога е по-лесно да отбелязваме писмено важните за нас моменти, друг път мозъкът сканира книгата достатъчно активно и ние се сдобиваме с един вид интерактивна карта на съдържанието. Хубаво е да продължаваме напред в такава книга едва когато се убедим, че сме почерпили максимума от вече прочетеното.
Въображението допълва картината
Макар че говорим за нехудожествени текстове, има ситуации, в които можем да си представим нагледно нещата и да ги нарисуваме в себе си. Точно такъв подход помага да възприемем прочетеното и да го анализираме. Създавайки картина на онова по страниците, ние даваме силен коз на мозъка да селекционира най-важното от една книга. Включваме и асоциативното мислене, което може да е безценно при тълкуване на текста.
Правете и паузи
Нужното време за възприемане на написаното често е съвсем различна константа от времето, което отива, за да го изчетем чисто технически. Затова и при нехудожествената литература е подходящо по-скоро „разкъсано” четене – на парче. Но това далеч не означава, че самите ние сме разсеяни! Подхождаме така, тъй като по този начин свързваме отделните елементи на текста, изграждаме кода за разбирането им в самите нас. Интересното е, че мозъкът сам намира ракурс, през който да се върне към текста, доизяснявайки си новонаученото и свързвайки в монолитен блок отделните информации. И всичко това, докато на практика си почиваме.
От първостепенно значение е свежата мисъл – почувстваме ли се уморени от книгата, по-добре да заменим четенето с алтернативна дейност. Връщайки се после към текста, ще открием, че го разбираме по-добре в дълбочина, станал ни е по-близък.
