Творчеството му вълнуваше обикновените хора
Мохамед Ибрахим Варсаме пише с псевдонима Хадрави, което означава „този, който владее езика”. Така започнали да го наричат още в училище, тъй като бил извънредно умен и нямал проблеми с четенето.
Животът му обаче е белязан от политическите разногласия в тази част на света. Ражда се в Британска Сомалия – у дома са общо осем деца, а родителите му гледат стадо камили, за да се прехранва семейството. Поверяват малкия Мохамед на чичото, който пък го отвежда за няколко години в Йемен. После Хадрави става гражданин на независимата държава Сомалия. Работи в радиото и в Министерството на информацията. Завършва литература в университета на Могадишу. Започва да преподава, а заедно с това да публикува свои творби.
Особено плодотворен е като поет – създава повече от 200 епоса, пише и текстовете за 70 песни. Рецитира творчеството си по радиото, а много от текстовете му са изпети от местните поп звезди.
Трудно става за него, след като Мохамед Сиад Баре идва на власт с преврат. Заради критичните си текстове е изпратен в затвора, като му е забранено да пише. Затова диктува съчиненото на други затворници, а те ги предават на свой ред на следващи – и така докато творбата не излезе от затвора.
Когато най-сетне излиза на свобода, за кратко предвожда Сомалийската академия на науките, изкуството и литературата, но му предстои дълъг път в изгнание – последователно в Етиопия, Джибути и Великобритания. Това е и периодът, в който печели международно признание, а негови творби са преведени на дузина езици.
Падането на диктатора Баре пък води до гражданска война, която на практика продължава вече три десетилетия. Хадрави се връща в родината си с идеята да е полезен, но живее в непризнатата ѝ международно част Сомалиленд. И там обаче бързо печели любовта на всички – в столицата Харгейса е изграден литературен център, който носи неговото име.
За да демонстрира нуждата от обединение, поетът предприема в началото на века обиколка от Харгейса до Могадишу без охрана. Навсякъде се събират огромни тълпи от хора, за да видят и чуят народния бард на Сомалия.
Поезията му е смесица от обич към родината, любов и вяра в по-доброто, което предстои. Негова муза са жените. Според Хадрави мястото им в обществото е изключително важно. В написаното от него си личи и старата сомалийска култура, която обаче оживява изпод перото му заедно със съвременни елементи. Посланието на твореца е кратко и изразително: „Така както на стомаха е потребна храна, мозъкът се нуждае от красиви думи. Без поезия обществото не може да съществува. Поезията може да развълнува хиляди само за миг и да утеши още мнозина.”
След дългогодишно боледуване поетът почина на 79 – само няколко месеца след своята съпруга.