Лира Литературно-рекламна Агенция
Известната българска полярничка разказва как една реликва
може да бъде обект на престъпление, но и символ на любов
Гергана Лаптева завежда отдел „Култура“ в Българския антарктически институт (БАИ). Тя е художник и фотограф, участва в седем експедиции до Ледения континент и в редица „екоарт“ проекти, включително в създаването на филиал на Националната художествена галерия в Антарктида. Автор е на книгите „Непознатата южна земя – Terra Australis Incognita“, „Посока юг. Пътуване към Антарктида“, „Врата на боговете. Южна Америка – истории от земята на инките“, романите „Монетата“ и „Божествен аромат“, сега и „Тайната от Апамея“, която ни представя в това интервю.
– Гергана, откъде дойде идеята?
– Аз се интересувам от всичко, свързано с Близкия изток. Потресаващ е фактът, че едни от най-древните и красиви някога страни, днес са на ръба на разрухата, заради болните амбиции на терористични групировки. Да не говорим за съдбите на хората, станали тяхна жертва. Чета много по темата и така попаднах на публикация, описваща изчезването на древноримска мозайка от Апамея, град в Сирия, разположен на река Оронт. Оказа се, че трафикът и нелегалната продажба на антични предмети са сред основните начини за финансиране на групировките, наред с този на оръжия. Преди да достигнат до крайния си купувач антиките биват прехвърляни в Югоизточна Турция. Проследявайки историята на мозайката – от нейното създаване до момента, в който следите й се губят, в съзнанието ми изникваха най-различни хипотези какво се е случило с нея и къде може да се намира тя.
– Как избрахте местата, на които да се развива действието в романа?
– Пътувам много, за мен това се е превърнало в начин на живот. Често ми се случва още да не съм се върнала от едно пътуване и вече да планирам следващото. Отдавна исках да посетя Югоизточен Анадол и по-специално Гьобекли тепе – мистериозен археологичен комплекс, построен преди повече от 12 000 години, планината Немрут, където се намира гробница на Антиох I от Комагена и потопеният град Халфети, единственото място в света, където расте загадъчната черна роза. Когато видях с очите си всички тези места, вече бях сигурна, че те ще се превърнат в сцена на моя роман. Тъй като Халфети се намира на около 60 км от границата със Сирия, а античната Зеугма все още пази тайните и предизвиква интереса на археолозите, реших да разкажа историята на откраднатата мозайка на фона на красивите пейзажи и градове в тази част на Турция. Подобно и на предишните ми два романа освен тази, да я наречем историческа линия, има и чисто житейска такава. Тя ни пренася в София и Пловдив.
Всички произведения на изкуството, научни и исторически данни, сгради, религиозни храмове и местности, описани в романа са действителни. Те все още могат да се видят. Изключение е единствено частта за откриването на изчезналата мозайка. До този момент тя продължава да бъде издирвана от Интерпол.
– Третият ви роман отново показва задълбочено познаване на историята и културата на местата, които споменавате. Как се подготвихте за написването му?
– Работата по една книга изисква много време, подготовка, проучване на факти и събития най-вече отдаденост. За мен е истинско предизвикателство, но и голямо удоволствие целият този процес. След като вече имах сюжет и място, на което да се развива действието, трябваше да създам и герои, които да разкажат на читателите историята. Така се появиха Борис – екстремен фотограф, успял да съчетае страстта си към пътешествията и адреналина и да ги превърне в своя професия и Марина, собственик на художествена галерия, увлечена по историята и древните мозайки. Съдбите на героите се преплитат и двамата се впускат в едновременно опасно и интригуващо приключение, което ги отвежда по следите на изчезналата мозайка, намират любовта и преоткриват себе си.
– Какви предизвикателства стояха пред вас по време на създаването на „Тайната от Апамея“?
– На първо място, многото информация, която трябваше да отсея. Впуснах се в една не дотам позната за мен сфера, каквато е историята на тази част от света. Изчетох много статии, консултирах се с различни специалисти, стараейки се да съм максимално обективна и точна. Самото пътуване из Месопотамия също е един вид предизвикателство. Научих много, открих нови за мен светове, култури и традиции, запознах се с интересни хора и съответно исках да предам тези усещания в романа. Наред с това, за да бъде една книга интересна и да вълнува читателя, тя трябва и да учи на нещо и пред мен стоеше именно тази задача – да предам историята по начин, който да е едновременно интригуващ и познавателен. Надявам се, че съм успяла.
