Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът „Миша“ разказва за моралната страна на удоволствията
Със сигурност всеки е срещал такава жена – ловка в сделки на най-високо ниво и вихрушка в личния си живот. Необвързана, умна и хаплива, Миша може да се събуди в различни точки на света и да подлуди мъжете с външността си, без да губи своето състрадание и доброта, даже наивност. Тя е събирателен, противоречив образ на млада жена в корпоративния свят на акули, въпросът е докога ще плува там и няма ли накрая да си намери майстора. Описана е както с ирония, така и със сериозни социални послания от Надя Брайт, която е известна стендъп комедиантка, не по-малко интересна личност от своята героиня Миша.
– Надя, като чиклит ли беше замислен вашият роман, а внезапно пое в друга посока?
– Нямах предварителен замисъл за жанра на романа… Единственото, което исках е, историята да е истинска като самия живот. А в живота има всичко – лекомислие, тъга, любов, загуба, силни и слаби моменти. Хората могат да са едновременно умни и глупави, лоши и добри. Важно ми беше да покажа това, както и причините, поради които героите преживяват определени неща и реагират по начина, по който реагират.
– Вярва ли героинята ви в любовта, или повече кариерата я интересува?
– Засега не съм видяла жена, която да не вярва в любовта. Просто вече изкуството излиза от рамката, която изобразява жената като същество, чиято основна цел е „да срещне любовта“. Темата за жената, която се вълнува само от любовния си живот, се изтърка вече. Както и едноизмерните образи на героини, които в действията си са ръководени само от любовта си към някой мъж.
– Всъщност поведението на Миша не е ли характерно предимно за мъжете?
– Много хубав въпрос. Няколко пъти го чух по-скоро формулиран като констатация от мъже, които прочетоха книгата. Героинята ми не се вписва в образа на жената принцеса, която чака мъжът завоевател, за да заживеят мирно и щастливо накрая. Тя върви през живота си така, както умее и натам, накъдето иска. Понякога не знае какво иска, но не спира да търси истината си. И плаща цената за собствените си грешки. Както и за грешките на семейството си, като всички нас. Също – Миша обича да прави секс и не го прави само „по любов“. Идеята ми не е да налагам някакъв начин на живот като по-правилен. Исках да покажа, че всички трябва свободно да правим изборите си. И всеки наш избор струва нещо.
– Защо темата за домашното насилие намери израз в книгата чрез възрастна жена, което е необичаен случай?
– Всички случаи на домашно насилие са шокиращи и необичайни. Но са много и съществуват сред нас. Причината да включа темата е, че за съжаление, тя е част от нашия живот. За мен историята нямаше да е истинска, ако не бях описала подобен случай. При това – не исках само да опиша случая, а реакциите на околните и възможните развития на такава ситуация.
– Опитът ви като хуморист си личи в „Миша“, ще цитирам такъв бисер от романа – „малко преди да визуализира с кого иска да обикаля клубовете, получи съобщение от майка си. Една от най-хубавите думи на света: Мекици.“ В стендъп комедията съобразявате ли се с реакциите на публиката, може ли от сцената да следите на какво хората се смеят?
– Благодаря, че оценявате хумора ми. Аз започнах да се занимавам със стендъп комедия на 34 години. По-скоро житейският ми опит и начинът ми на изразяване ме направиха стендъп комедиантка, отколкото това занимание да е променило как говоря или пиша. Колкото до въпроса – съобразявам се дали съм смешна, дали забавлявам хората. Съобразявам се с етичните норми, които следвам – да не наранявам публиката или участниците в историите си, както и винаги да пазя достойнството на тези, за които разказвам. Във всички случаи, освен когато говоря за брака си, съм запазила и анонимността на участниците в шегите ми. Но не определям темите си, според това, което ще ми донесе по-голям успех. Автентичност – това е, което ценя и което предлагам.
Разговора води: Людмила Еленкова
Снимка: mamaninja.bg
